Космическите възли: Забравена теория от XIX век може да обясни защо Вселената съществува

„Луда“ идея от XIX век: Забравена теория може да обясни защо изобщо съществуваме

Защо има Вселена, пълна със звезди, галактики и хора — вместо просто празно пространство?

Това е един от най-големите въпроси във физиката. Според Стандартния модел, Големият взрив е трябвало да произведе еднакви количества материя и антиматерия. Те би трябвало да се унищожат взаимно, оставяйки след себе си само радиация.

Но очевидно това не се е случило — защото ние сме тук.

Учени от университета в Хирошима предлагат смело обяснение, публикувано в списание Physical Review Letters. Те възраждат една почти забравена идея от XIX век — т.нар. „космически възли“ — и твърдят, че тя може да даде отговор на три от най-големите мистерии на Космоса:
1.    Защо има повече материя, отколкото антиматерия
2.    Как е възникнала тъмната материя
3.    Защо неутриното има маса

От провал до вдъхновение
През 1867 г. физикът Лорд Келвин предположил, че атомите са „възли“ в невидимата субстанция, наречена етер, която тогава се смятала за основата на пространството. Тази идея била бързо отхвърлена — но днес тя се завръща в нова форма.

Съвременните физици от Хирошима смятат, че в първите мигове след Големия взрив Вселената е била пълна с подобни възли — не от етер, а от енергийни структури, наречени солитони.

„Изследването засяга един от най-дълбоките въпроси – защо нашата Вселена е направена от материя, а не от антиматерия,“ казва проф. Мунето Нита, съавтор на проучването.

Космическите „баби и дядовци“ на материята
Учените предполагат, че тези възли са се разпаднали чрез процес, наречен квантово тунелиране, освобождавайки огромно количество тежки частици — десноръки неутрино.

Тези неутрино са се разпадали така, че леко са „наклонили везните“ в полза на материята. Това е позволило на една частица материя на всеки милиард да оцелее след масовото унищожение с антиматерията.

„В този смисъл,“ казва съавторът Ю Хамада, „тежките неутрино са родителите на цялата материя, а космическите възли могат да се смятат за нейните баби и дядовци.“

Как можем да ги открием?
Идеята звучи футуристично, но тя може да бъде проверена.

Разпадането на такива енергийни възли би трябвало да е предизвикало гравитационни вълни – леки пулсации в самата тъкан на пространство-времето.

Днешните детектори не са достатъчно чувствителни, за да ги уловят, но бъдещи мисии като LISA, Cosmic Explorer и DECIGO може да го направят.

„Следващата ни цел е да уточним моделите и да видим дали можем да свържем техните следи с реално измерими сигнали,“ казва проф. Нита. „Ако това се потвърди, ще знаем, че във Вселената някога е съществувала епоха, доминирана от възли.“