Конституционният съд бетонира държавния монопол над хазартния бизнес

Единодушно Конституционният съд е отклонил като недопустимо искането на Висшия адвокатски съвет за отмяна на разпоредби от Закона за хазарта, с които през февруари на практика Искането е свързано с приетите през февруари разпоредби, с които на практика лотарийните игри бяха обявени за държавен монопол.

Адвокатурата оспорила новите разпоредби от закона за хазарта, с които беше въведена забрана друг освен Българският спортен тотализатор да организира лотарийни игри. Тя смята, че в тази област не може да има държавен монопол, както и че има противоречие с правото на свободна стопанска инициатива и нарушение на гарантираното от конституцията право на собственост.

"Изземването на стопанската дейност на частноправни субекти и осигуряването на възможност за осъществяването ѝ под формата и начина, предвиден в промените на закона за хазарта, представлява необосновано погазване на Конституцията, което ощетява не само юридическите, но и физическите лица, включително спечелилите от лотарийни игри, организирани до този момент“, аргументира се адвокатурата.

Това дело в КС бе на доклад на Атанас Семов. В днешното заседание на КС са участвали всички съдии, без Георги Ангелов.

Висшият адвокатски съвет получи през 2015 г. с промяна в конституцията правото да сезира КС, когато установи "противоконституционност на закон, с който се нарушават права и свободи на гражданите". КС приема, че промените в Закона за хазарта, които се атакуват от адвокатурата, не засягат права и свободи на гражданите.

"Въпреки че може да има практическо отражение за удовлетворяването на вземанията на печелившите, предвиждането на критерии за лицензиране и отнемането и прекратяването на лицензите за организиране на лотарийни игри въз основа на тези критерии е част от регулативните правомощия на държавата и е един от контролните механизми, необходими за осигуряване на законосъобразното им провеждане. В този смисъл оспорваната уредба се отнася до обхвата на лицензионния режим за извършване на специфична търговска дейност, контролирана от държавата, а не до правата и свободите на гражданите", се казва в определението на съдиите, посочва "Сега".