Илиана Славова

„Обръщам се към политиците! Включително към Президента!  Най-искрено ви моля да не използвате личната трагедия, която сполетя семейството ми за политически цели.“ 

Това написа във Фейсбук Николай Попов – бащата на трагично загиналата Сияна. 

Ден след това послание Радев избълва поредната порция жлъч, погазвайки молбата на човек, преживяващ загубата на детето си. Отново поантата на президента беше 

„обществен натиск“ и „нетърпимост“

Нима не признава нищо свято? Най-малкото от приличие, ако не от съчувствие. 

Сигурно за верния път ни трябва повече сърце, но как би могъл да го знае някой, който е злостно втренчен в политическите си опоненти, без да се интересува какво руши и кого наранява?   

За какво претендира? 

„В управлението участваха почти всички политически сили, включително назначените от президентската институция служебни правителства. Имахте достатъчно време.“ – констатира с горчивина бащата на Сияна.

Само преди дни той отправи и друг призив – политиците да се обединят и да работят за държавата.  Само че този, който би трябвало да обединява, предпочита да разделя. И да руши обществения мир вместо да гради бъдеще.  

Може би болката от загубата на детски живот е изпитание за нашата чувствителност да различаваме истината от фалша. Ако допуснем масовата проява на съпричастност към семейството на Сияна да бъде опорочена от цинични политически сметки, това ще е 

провал за нас като общество     

От няколко дни София е облепена със съобщения за протеста „Аз съм Сияна“ на 13 април. Навсякъде са. Но никъде не е посочено кой организира събитието  Не е сдружението  „Ангели на пътя“, защото неговите протести са на 12 април. 

За такова масово разпространение са необходими средства и мрежа от хора. Явно не е семейството на детето. С подобни ресурси може да разполага политическа партия или друга голяма организация, която да търси изгода от тази трагедия. Тогава как да сме сигурни, че някой не се опитва да се възползва с користни цели? Медиите, които разпространяват информацията, също не посочват организатора, при условие, че професионалните стандарти го изискват. 

Би било чудесно тази анонимност да означава анонимно благородство, но всяка отговорна организация би трябвало да е наясно, че при днешната ситуация на крехки баланси и накърнено доверие е редно да застане с името си. Всяко почтено начинание трябва да се заявява от първо лице, иначе не лекуваме обществото си, а създаваме повече възможности за спекулации и злоупотреби.     

В съобщенията на „Ангели на пътя“ се посочва, че единствената цел е да се приемат адекватни мерки, за да спре адът по пътищата и политическите партии се призовават незабавно да престанат да използват мъката на семействата, загубили деца.  В информацията за акцията на 13 април не се казва нищо, а би било редно, ако става дума за чиста съпричастност.  

Бащата на Сияна е споделил информация и за двете събития, като пише, че 

не подкрепя протести, имащи политически цели 

и организирани от политически партии.

„Колкото и да ми е трудно да продължа вашата подкрепа ми дава сили и вяра, че Сияна не си е отишла напразно и ще последва промяна във всички!“ – споделя той.

Един баща загуби детето си. Нека не му отнемаме и вярата, че като общество сме способни на безкористно усилие! Наша обща отговорност е да не допуснем тази болка да бъде употребена.  Дано да сме достатъчно мъдри.