Четирима отровени, един ослепял и един смъртен случай е равносметката от опита за покушение срещу двойния руски агент
Четирима отровени, един ослепял и един смъртен случай – това е тъжната равносметка от опита за покушение срещу двойния руски агент Сергей Скрипал, извършен преди 1 година. Кой се опита да го убие? Какво разбрахме дотук?
Една сутрин в средата на февруари катедралата в Солзбъри осъмна с руския флаг върху нея - под прикритието на нощта някой очевидно се е покатерил върху по строителното скеле, за да спусне от средновековния символ на града бяло-синьо-червеното знаме. "Що за глупава шега, която събужда спомените за неприятните събития от миналата година", коментира консервативният депутат Джон Глен.
От гледна точка на британското правителство участието на Русия в тези "неприятни събития" е много по-сериозното провинение в случая, отколкото окичването с руското знаме на катедралата в южния английски град. Още повече, че случаят от преди 1 година продължава да нажежава страстите и далеч все още нищо не е докрай изяснено.
Двама души в безсъзнание и една следа
На 4 март 2018 година на една пейка в парк са открити двама души в безсъзнание. Бързо става ясно, че това са руският двоен агент Сергей Скрипал и дъщеря му Юлия. Също толкова бързо беше установено, че двамата са отровени с нервнопаралитичното вещество "Новичок". Така следата се насочи към Русия - в родината си Скрипал беше изпаднал в немилост пред тайните служби. На 12 март британската министър-председателка Тереза Мей обяви в Долната камара на парламента, че "най-вероятно" зад покушението стои Русия.
Четири месеца по-късно мъж и жена откриват в Солзбъри бутилка, с която очевидно отровата е била пренесена. Двамата влизат в контакт остатъците от отровното вещество - по-късно жената умира, а мъжът ослепява.
Докато Сергей и Юлия Скрипал се борят за живота си, ескалират политическите реакции. Два дни след покушението бившият външен министър Борис Джонсън заяви, че не иска да сочи никого с пръст. Въпреки това той нарече Русия "злокачествена и разрушителна сила". Бяха отзовани посланици, последваха ултиматуми, изгонени бяха и немалко дипломати от двете страни.
Редица западни държави предприеха подобни стъпки и застанаха на страната на Великобритания. През септември Лондон втвърди тона: държавният секретар по въпросите на сигурността Бен Уолъс заяви, че отговорността в крайна сметка носи лично руският президент Путин, чието правителство "контролира, направлява и финансира военното разузнаване".
В търсене на престъпниците
Първата вълна от политическите реакции беше попреминала, когато настъпи ново раздвижване по случая: в началото на септември британското правосъдие повдигна обвинение срещу двама мъже, които бяха обявени за международно издирване. Великобритания разпространи записи от наблюдателни камери и назова имената, с които заподозрените са влезли в страната. Президентът Путин тогава предложи двамата набедени руснаци, които за властите били най-обикновени частни лица, да дадат лично обяснение. Което те и направиха: в обширно интервю за руската държавна телевизия те обявиха, че били пътували като туристи до Солзбъри. Дори и най-верните на Кремъл руснаци обаче не повярваха на тяхната версия.
Един месец след повдигането на обвинение разследващият портал Bellingcat публикува истинските имена на двамата, които се оказаха офицери от ГРУ - Александър Мишкин и Анатолий Чепига. Русия отхвърли всички обвинения.
Давид Ел, Дойче Веле
Още от Свят
Русия разположи ретранслатори в Беларус, помагат на руските дронове да стигат до полската граница
И четирите устройства са разположени сравнително близо до украинската граница. Това позволява да се създаде своеобразна мрежа за предаване на сигнала и да се увеличи оперативният радиус
Тръмп: САЩ ще разположат нова база на американската армия в Полша
„Страхотна новина! Благодарение на решителното лидерство на моя приятел Карол Навроцки, президента на Полша, е постигнат значителен напредък по въпроса “, написа той
CNN: Рискът от случайна ескалация с Русия расте бързо, но Западът не е готов
За НАТО едно от най-трудните предизвикателства е да убеди обществото в мащаба на заплахата, без да предизвика паника – реакция, която според автора Москва би искала да постигне.