Алекс Кулманов, „Каспаров.ру”

Повече от век Съединените щати и редица други държави развиват въоржените си сили според концепцията на забележителния геостратег, историк и адмирал Алфред Тайер Махеан (Mahan), че държавите с голяма морска мощ оказват по-осезаемо влияние върху световните процеси, отколкото сухопътните гиганти.
През последните три десетилетия Китайската народна република КНР се втурна да наваксва изоставането си в акваторията на крайбрежните морета и в просторите на Тихия океан.
Военният флот на съвременен Китай е създаден през 1950 г.  като част от Народно-освободителната армия на КНР (НОАК) и през септември ще чества 70 години от основаването си.  
Първоначално китайският ВМФ сe развива под активното влияние на СССР. До края на 80-те години на миналия век основна мисия на флота е защита на крайбрежието и националните води. По онова време ВМФ на КНР притежава две ракетни атомни подводници и претендира за трето място в световните класации с близо 2 000 бойни и спомагателни кораба и 350 000 души личен състав.
Повечето китайски военни кораби сa от малотонажни класове, старички дизелни подводници, есминци и фрегати, въоръжени с ракети, прекопирани от съветски образци от 50-те години. Най-голямата „сила” на китайската марина представляват 900-те малки торпедни и ракетни катери.

Макет на авионосец в научно-изследователския център на китайския ВМФ в гр. Ухан, откъдето тръгна пандемията с Ковид-19

След 1990 г. китайската марина започва да се превръща в пълноценен океански флот. Първите опити да бъде построен модерен ескадрен миноносец са неуспешни, но през 90-те години на 20-и век Китай поръчва в Русия няколко есминеца от проект 956Э, които се превръщат в донори на технологии. Днес новите китайски есминци съчетават най-добрите страни от дизайна и тенологиите на някои натовски кораби и предимно на американските „Ърли Бърк”.
Серията 052С (6 броя) е снабдена с радиолокационна станция РЛС с активни фазирани антенни решетки (АФАР). Следващата серия 052D, неофициално наречена "китайския „Иджис", вече е въоръжена с мощна РЛС, с бойна информационно-управляваща система (БИУС) и с универсална пускова установка за различни видове ракети. От посочената серия в състава на китайския ВМФ вече са зачислени 14 есминеца, а още десет са в различни етапи на строеж.
Есминецът от серия 055 представлява 

венец на китайското корабостроене:

 12 000 т водоизместване; технология „Стелт”; най-модерно електронно оборудване собствено производство; 112 универсални пускови установки. Засега е предвидено да бъдат произведени 8 такива кораба. Следващите единици от същия клас ще бъдат въоръжени с лазери и със системи за противоракетна отбрана (ПРО).

В строя на днешния китайски ВМФ влизат следните бойни кораби:

- 2 самолетоносача (плюс 2 в строеж);
- 7 ракетни атомни подводници (плюс планирани още 6);
- 12 многоцелеви атомни подводници;
- 55 дизелни подводници;
- 36 есминеца;
- 52 фрегати;
- 50 корвета;
- 6 големи кораби-докове (около 25 000 т);
- повече от 60 десантни кораба (2 000–5 000 т);
- около 100 ракетни катера, от които 60 нови образци.

Таблица от американски доклад за модернизацията на  китайския ВМФ

В близост до бреговете си днешният китайски боен флот представлява мощна сила. Порасналите амбиции на китайското политическо и военно ръководство предвиждат изграждането на океански флот, способен да противостои на вероятен противник и в океанските простори. Китай гради експедиционни сили, способни да действат в отдалечени райони. Главна причина за подобен размах е необходимостта да бъдат защитени морските комуникации и доставката на нефт за китайската промишленост.

Рекордният скок на САЩ

В края на 80-те години на миналия век ВМС на САЩ отстъпват на СССР по броя на надводни кораби и на атомни подводници от основните класове. Американският флот притежава 430 големи бойни и спомагателни кораба, а съветският – повече от 500.
През 1989 г. СССР има 4 авионосни крайцера и 96 мощни бойни кораба. САЩ разчитат на 17 самолетносача и 200 кораба от клас „фрегатr” и по-големи. 
Подводният флот на СССР е смятан за най-големия в света, въпреки техническото изоставане на значителен брой от действащите атомни и дизелни подводници.
Днес САЩ са безспорен лидер в Световния океан. Китайските кораби са повече на брой, но американските ВМС превъзхождат противници и съюзници по всички основни класове бойни кораби, по качество на въоръжение, електроника, върхови технологии и т. н.
ВМС на САЩ притежават 490 кораба в строя и в резерва, като са постигнали висока степен на унификация при неголям брой разнородни класове и серии кораби.

Ето основните видове бойни плавателни съдове на САЩ:

- 11 най-модерни и мощни самолетоносачи (10 от серията "Нимиц" и 1 от серия "Джералд Форд". Предстои новите самолетоносачи от серията "Дж. Форд" да заменят остаряващите "Нимиц");
- 9 десантни кораба;
- 2 щабни кораба-амфибии;
- 11 десантно-транспортни кораби-докове;
- 22 ракетни крайцера;
- 70 ракетни есминци;
- 55 многофункционални атомни подводници;
- 14 ракетни атомни подводници с балистични ракети;
- 4 ракетни атомни подводници с крилати ракети.

Мощта на американския флот се репи върху гъста

мрежа от военноморски бази по цялата планета

С тяхна помощ флотът на САЩ може да прехвърля сухопътни войски и военновъздушни сили до всяка точка на Земята. Към 2020 г. правителството на САЩ предвижда близо 60 % от военноморските активи да бъдат съсредоточени в Тихоокеанския регион и в близост до Югоизточна Азия.    
Към момента личният състав на ВМС надхвърля 400 000 души, от които 80 % са матроси, 5 % подофицери (старшини) и 15 % - офицери. От посочените 400 000 души около 100 000 военни моряци съставят резерва на ВМС.
Самолетоносачите и морската авиация изграждат гръбнака на американските военноморски сили с авиационен парк от 2 300 самолета и хеликоптера. Други 1 200 самолета и хеликоптера принадлежат към Морската пехота. Само модификациите на палубния изтребител-бомбардировач "Хорнет" са повече от 650, докато китайският ВМФ разполага с около 300 бойни самолета, повечето от които са морално остарели. Русата морска авиация притежава по-малко от 200 бойни самолета.
Докато през последните три десетилетия китайският ВМФ преживява период на бурен растеж, руският ВМФ търпи регрес. Разпадът на СССР и рязкото съкращаване на разходите за отбрана в Руската федерация доведоха до катастрофална загуба на потенциала, натрупан в предишните десетилетия. В средата на 80-те години корабният състав на СССР достига 1 500 единици. Модернизацията, предвидена в края на 80-те, се проваля. Всички кораби, построени в предишните десетилетия, са пратени за претопяване. По-новите единици или са оставени в резерв, или отиват за скрап, след като средствата за поддръжка и ремонт драстично са орязани.
Номинално ВМФ на РФ удържа второто си място по боеспособност единствено за сметка на 

стратегическите ядрени сили

 Но броят на основните класове бойни кораби и особено средствата за въздействие в отдалечени райони са в упадък. Ветераните от съветската епоха излизат от строя, а новопостроените не успяват да заменят снеманите от активна служба. Последните 4 съвременни руски есминци са построени преди две десетилетия. И са продадени на Китай.
Днес Русия се ограничава само с постройката на фрегати, корвети и малки ракетни кораби. За най-солидни пстижения на русото военно корабостроене се смятат многоцелевите стражеви кораби "Адмирал Григорович" (4 000 т) и "Адмирал Горшков" (5 400 т). Първият бе строен около седем години, а вторият — близо десет. Докато британците построяват своя есминец "тип 45" за 6 години, американците правят първия си ескадрен миноносец "Ърли Бърк" (Arleigh Burke) само за 4 години, японците строят „Атаго”, а китайците ескдрения миноносец 052D също за 4 години. Посочените кораби са по-големи от руските фрегати.
Плановете на руското военно командване предвиждат през лятото на 2020 г. да да бъдат заложени за строеж два универсални десантни кораба (УДК), които да станат най-големите военни кораби, строени в Русия през 21-и век.

В момента в състава на русия ВМФ влизат общо 69 подводници и 219 бойни кораба и катери. Ето броят им по класове:

- 11 атомни подводници с балистични ракети;
- 9 атомни подводници с крилати ракети;
- 17 многоцелеви атомни подводници;
- 8 специални атомни подводници;
- 23 дизелни подводници;
- 1 авианосец (прочутият „Адмирал Кузнецов”);
- 6 ракетни крайцера;
- 10 големи кораба за борба с подводници (БПК);
- 4 ескадрени миноносеца;
- 1 фрегата;
- 10 стражеви кораба;
- 6 корвета;
- 26 малки кораба за борба с подводници;
- 24 малки ракетни кораба;
- 20 големи десантни кораба.

Руският атомен подводен флот постоянно свива размерите си. Според оптимистични прогнози, се очаква да бъдат построени 9 нови подводници от серия „Ясен” (885/885М) и 10 "Борей" (955/955А), което заедно със старите ще доведе броя на действащите атомни подводници до 14 многоцелеви и 12 стратегически. Дизелните подводници могат да добавят още 15-20 бройки. В момента от ядрените многоцелеви подводници в строя са само десетина. 
Даже според най-оптимистичните сценарии експертите препоръчват да не се надяваме, че руският подводен флот би могъл да противостои срещу противника от САЩ и НАТО. Според реалистичните прогнози, към 2030 г. Русия ще може да разполага с не повече от общо 30 подводници от всички класове.
Най-сериозните проблеми са в електрониката. Вече няма руско производство на основни компоненти. Гражданската радиоелектронна промишленост е загинала, а военните системи и изделията с двойно предназначение са в упадък. Новите изделия са само единични продукти, които не притежават характеристиките на серийна продукция. Необходимите за ВМФ изделия са малобройни, струват скъпо и работят далеч под очакванията.

Руският военен флот се намира в незавидно състояние и вече

едва ли ще може да бъде изправен на крака

Оперативното използване на бойните кораби в значителна степен зависи от географските особености на държавата. Четирите руски военни флота (Северен, Тихоокенски, Балтийски и Черноморски) са напълно изолирани един от друг. Маньовърът на кораби от единия към някой от другите флотове би отнел месеци, а скритото прехвърляне на сили е невъзможно. Балтика и Черно може представляват затворени акватории, в които предимството на НАТО е очевидно. Тихоокеанският флот също не е в състояние да мери сили с вероятния си противник (Седми американски флот).
Северният е най-мощният руски флот, но при реални бойни действия излазът на надводните му кораби в Атлантическия океан би бил затруднен по редица причини, сред които ще посоча логистичните трудности.
Русия не доминира и под ледовете на Арктика. Там американските подводничари разполагат с по-модерни оръжия и електроника и което е още по-важно – с по-добре обучени екипажи.

При китайските другари няма географски проблеми. Силите и средствата им са съсредоточени на един театър на военните действия: Жълто, Източнокитайско и Южнокитайско море. Основните мисии на китайския ВМФ са съсредоточени в акватория, прилежаща към бреговете на държавата. Както вече казахме, Китай изгражда и способности да действа на хиляди километри от границите си.
Но към днешна дата Китай не е в състояние да противостои срещу ВМС на САЩ и съюзниците им. При сегашните темпове на строителство към края на десетилетието китайският ВМФ би могъл да получи нови 1-3 самолетоносача, 15-20 големи проект 055 (12 000 т) и 30 по-малки есминеца (7 000 т).
С наличната военноморска мощ Китай би могъл да осъществи 

неядрено сдържане на морски противник

Въпреки ускорения моментен възход, Китай остава подражател и клиент на създателите на нови кораби и морски оръжия. Цялото ракетно въоръжение на китайските бойни кораби представлява преработки или преки покупки на остаряващи съветски или руски ракетни разработки.
Редно е да признаем, че Китай подхожда към изграждането на модерен военен флот далеч по-отговорно и старателно от СССР в своето време. Наред със строителството на бойни и спомагателни кораби Поднебесната империя създава и мощна брегова инфраструктура. С ускорени темпове китайската промишленост строи и ремонтира военни кораби. Прагматичните китайци отчитат реалността, че страната им отстъпва на САЩ и на Русия по основните показатели на военноморската мощ: радиоелектронно и сонарно оборудване, натренираност и бойна подготовка на екипажите, оперативна подготвка на командния състав, синхрон и творчески потенциал на щабовете.
Военният експерт от Пекин Чжоу Ченмин признава, че Китай значително изостава от САЩ в програмните технологии, в изработката на военноморска апаратура и в развитието на логистична мрежа за ВМС.
Управлението на големи военноморски съединения все още се намира в начален стадий. Съществува дефицит на квалифицирани морски офицери, на командири на кораби, флагмански специалисти и щабни оператори. Нуждата от тях расте паралелно с нарастващия тонаж и брой на новите бойни кораби, които се спускат на вода в китайските корабостроителници.
Сериозен проблем представлява общата за китайските въоръжени сили 

липса на инициатива в тактическите и оперативните звена

където хората отдавна са се отучили или по-скоро никога не са били научвани да мислят самостоятелно, да взимат решения и да поемат отговорност без преки указания на старшите началници.

Три десетилетия след разпада на СССР Съединените щати остават 

едноличен лидер в Световния океан,

 като разполагат с най-голям брой модерни и мощни надводни кораби, подводници и самолети.
Докато Китай и Русия вече сменят местата си. Русия изостава с бързи темпове, като запазва относително предимство само в сектора „ядрени подводни сили”, въоръжени с междуконтинентални балистични ракети. Но РФ вече няма достатъчно ресурси да осигури бойното дежурство на десетината си ракетни атомни подводници. Руските стратегически ракетоносци застъпват на бойна вахта по-малко от десет пъти в годината, като прекарват все повече време в пристанищата, привързани към брега. В същото време американските ядрени подводници от серия „Охайо” плават и се готвят за война значително по-дълго. 
Печална истина е, че днешният надводен руски флот и многоцелевите му подводници не успяват да осгурят безопасни условия за развръщане и скрито присъствие на стратегическите ракетоносци в Световния океан.
В близко бъдеще можем да очакваме значително нарастване на китайския ВМФ и още по-чувствително отслабване на руската военноморска мощ.
Съединените щати ще останат най-голямата военноморска сила на планетата дори без подкрепата на съюзниците им от НАТО.

Превод: Васил Данов