Урокът за България от ценовия шок в Румъния е, че не трябва да прави техните грешки, коментира икономистът Красен Станчев, основател на Института за пазарна икономика
Урокът от икономическата криза в Румъния е, че тези неща не трябва да се правят в България. Засега те не се правят поради една случайност - нямаше продължаване на по-ниския данък добавена стойност за 5-6 групи стоки. Случайността беше в това, че когато изтече законовият срок за това, нямаше парламент, който да го удължи.
Това каза в интервю за "Фокус" доц. Красен Станчев – икономист, преподавател в Софийския университет "Св. Климент Охридски“ и основател на Института за пазарна икономика.
"От първи 1 януари 2016 година те намалиха цените на почти всички стоки на т.нар. "потребителска кошница" чрез намаляване на данък добавена стойност от 21% на 9%. Това доведе до дефицит в бюджета, но за да се поддържа по някакъв начин коалиционното управление, те вдигаха заплатите в публичния сектор в продължение на тези 10 години", обясни икономистът.
Попитан дали страната ни е застрахована, че не може да повтори румънския сценарий с т. нар. "ценови шок" заради членството в еврозоната, той Станчев обясни:
"Напротив, каква е паричната единица - по никакъв начин не влияе на фискалната политика, включително данъчната политика и политиката по доходите. Онова, което се случва, е като смяната на левовете с много нули на левове с малко нули от 1 юли 1999 година. Всичко останало - цялата политика, както на Централната банка, така и изпълнителна власт, са политически риск".
Икономистът изрази надежда, че данъците у нас няма да бъдат вдигани. Той обаче бе критичен към промените в Закона за въвеждането на еврото у нас, които парламентът прие през тази седмица.
"Много хора противодействаме на тази идея (вдигането на данъците - бел.ред.). Това, което се случва в момента, не е съвсем данъчно. През Закона за еврото се въвеждат нови правила на обществен живот. Пазарната икономика де факто се заменя с икономика на страха и трепета- всеки един проверяващ има право да разследва, да пита, да налага глоби", подчертава икономистът.
Според него няма процедура, която да може да докаже, кое е обосновано (увеличение на цените - бел.ред.) и кое не е. Въвежда се страх. Той се насажда от контролни органи на държавната администрация. Това е по-особено от всички форми на регулиране на цените".
Още от Бизнес
ББР: В България проблемът не е недостигът на капитал, а отсъствието на механизми, чрез които той да заработи
Това заяви Цанко Арабаджиев, изпълнителен директор на Българската банка за развитие, по време на 6-ото издание на най-големия форум в Централна и Източна Европа, посветен на устойчивото развитие и зелената трансформация „Green Transition”
Мартин Димитров: Гълъб Донев и Росица Велкова пак говорят за нереални дефицити - както през 2022 г.
"Не става с вайкане, правителството трябва да представи план", категоричен е депутатът
Пеканов: Правени са "статистически фокуси" заради еврозоната, не става дума за "фалшиви данни"
Докладът на ЕК за дефицита оценява текущото състояние, както и това, което заварихме от последните 4 години и направените грешки