Трябва да бъдем готови за възможността в бъдеще антибиотиците да престанат да действат, заяви днес ръководителката на руската служба за защита правата на потребителите Роспотребнадзор Анна Попова на сесията „Биосигурност“ в рамките на срещата Русия – Африка в Сочи, предаде БНР, позовавайки се на ТАСС.

„Постулатът, който властваше над умовете през 60-70-те г. на ХХ в., че инфекциозните заболявания вече не са опасни за нас, тъй като имаме антибиотици и ваксини, днес вече е не само спорен и абсолютно не е актуален. Днес, 40-50 години по-късно, вече виждаме съвършено друга картина и трябва да бъдем готови за това“, отбеляза тя.

Според Попова този проблем има глобален мащаб, тъй като инфекциозните заболявания не признават граници.

По-рано заместник-министърът на здравеопазването на Русия коментира, че неограничената употреба на антибиотици миналия век скоро може да доведе до това нито един от съществуващите антибактериални препарати да е ефективен.

***

Антибиотичната резистентност се проявява, когато различни микроорганизми (бактерии, гъбички, вируси и паразити) започват да се променят след излагането им на антимикробни средства (антибиотици, противогъбични средства, антивирусни средства, антималараийни средства и противоглистни лекарства). Микроорганизмите, които развиват антибиотична резистентност понякога се наричат "супербъг" ("superbug").

В резултат на това, лекарствата стават неефективни и инфекциите продължават да съществуват в организма, което увеличава риска от разпространението им към други хора.

Защо антибиотичната резистентност е глобален проблем?

В световен мащаб се появяват нови механизми за устойчивост и разпространение, които застрашават способността ни да лекуваме общи инфекциозни заболявания, което води до по-продължително боледуване, инвалидност и смъртни случаи.

Без ефективни антибиотични средства за превенция и лечение на инфекции, медицински процедури като трансплантация на органи, химиотерапия при рак, лечение на диабет и сложни хирургични интервенции (като цезарово сечение) започват да носят все по-голям риск.
Антибиотичната резистентност увеличава разходите за здравни грижи чрез по-дълъг престой в болници и изискването на по-интензивно лечение.
Антибиотичната резистентност излага на риск изпълняването на целите за устойчиво развитие на обществото.

Какво ускорява възникването и разпространението й?

С течение на времето антибиотичната резистентност възниква естествено, обикновено чрез генетични промени. Въпреки това, грешната и прекомерна употреба на антибиотични средства ускорява този процес. Днес антибиотиците се използват повече от необходимото, в грешна доза и при хора, и при животни, често без професионален надзор. Примери за грешното им ползване включват приемане от хора с настинки и грип, стимулиране растежа при животни или използването им за предотвратяване на заболявания при здрави животни.
Резистентни микроорганизми се откриват при хора, при животни, в храната, в околната среда (водни източници, почва и въздух). Те могат да се разпространяват между хора и животни, включително чрез храни от животински произход, както и от човек на човек. Лошият контрол на инфекциите, неадекватни санитарни условия и неподходящото хранене спомагат разпространението на антибиотичната резистентност.

Каква е ситуацията в днешно време?

Антибиотичната резистентност присъства във всяка страна по света. Пациентите с инфекции, причинени от резистентни към лекарства бактерии са изложени на повишен риск от по-лоши клинични резултати, дори смърт. Те консумират повече ресурси от здравеопазване, отколкото пациенти, инфектирани с нерезистентни щамове на същите бактерии.
Резистентността при Klebsiella pneumoniae - често срещани чревни бактерии, които могат да причинят животозастрашаващи инфекции, третиращи се чрез карбапенеми антибиотици (структурно сродни с пеницилините), вече е налична във всички региона по света. Този вид бактерии са една от основните причини за болнични инфекции като пневмония, инфекции на кръвообращението, инфекции при новоредени и пациенти, нуждаещи се от интензивна грижа. В някои държави карбапенеми антибиотиците не действат при повече от половината от хората, лекувани за инфекции с Klebsiella pneumoniae, поради придобитата им вече резистентност.
Друг вид широко разпространена резистентност е тази на бактерията Escherichia coli към най-често използваните лекарства за лечение на инфекции на пикочните пътища (флуорохинолони антибиотици). Има много страни по света, където това лечение вече е неефективно при повече от половината пациенти.

Неуспехът от лечението на гонорея чрез трето поколение цефалоспоринови антибиотици е потвърден в поне 10 държави - Австралия, Австрия, Канада, Франция, Япония, Норвегия, Словения, Южна Африка, Швеция, Великобритания.

Световната здравна организация (СЗО) наскоро актуализира насоките за лечение на гонореята, за да адресира все по-разпространяващата се резистентност. Новите насоки на СЗО не препоръчват хинолони (клас антибиотици) поради високите нива на резистентност. Освен това бяха актуализирани и насоките за лечение на хламидиални инфекции и сифилис.
Резистентността на лекарства от първа линия за лечение на инфекции, причинени от бактерията Staphlylococcus aureus - често срещана причина за тежки инфекции в здравни заведения и населението, също е широко разпространена. Хората с метицилин-резистентен стафилокок се оценяват с 64% по-голяма вероятност да умрат спрямо хора с нерезистентна форма на инфекцията.

Колистин е последното решение за антибиотично лечение при животозастрашаващи инфекции, причинени от бактерията Enterobacteriaceae, които са устойчиви на карбапенеми антибиотици. Резистентността към колистин наскоро бе открита в няколко страни и региони, което прави инфекциите, причинени от такива бактерии, непоносими.

Резистентност към грип

Антивирусните лекарства са важни за лечението на епидемичен и пандемичен грип. Досега почти всички грипни вируси А, срещащи се при хората са били резистентни към една категория антивирусни лекарства - М2 инхибитори (амантадин и римантадин). Обаче честотата на резистентността към инхибитора на невраминидазата озелтамивир остава ниска (1-2%). Антивирусната чувствителност постоянно се наблюдава чрез Системата за наблюдение и реагиране на грип на СЗО.

Как да пием антибиотиците правилно

Първото и задължително условие е всеки човек да взема антибиотици само по лекарско предписание.

При назначаване на антибиотик трябва да е ясен вида на бактерия, за да се предпише нужния медикамент.

Пациентът трябва да спазва графика за прием на лекарствата, както и дозата, която е назначил лекарят му.

Лечението с антибиотици не трябва да се прекъсва преди изтичането му дори, ако пациентът се почувства здрав.

Приемът на антибиотици не трябва да се съчетава с алкохол.

Неспазването на всяко едно от тези правила спомага за възникването на резистентност.