Политически опоненти на „Алтернатива за Германия“ (АзГ) обвиняват партията, че се опитва да извади наяве чувствителна информация за маршрути за доставка на оръжие и системи за защита от дронове, която би могла да представлява интерес за руското разузнаване.

Крайнодесният германски политик Ринго Мюлман проявява засилен интерес към теми, които според негови опоненти са от значителна стойност за руските служби. В качеството си на депутат от АзГ в парламента на източната германска провинция Тюрингия – където партията е най-силната политическа сила – той многократно е отправял питания към регионалното правителство с искане за подробна информация за местната защита от дронове и за транспортирането на западно въоръжение към Украйна.

През септември Мюлман е поискал писмено данни за мащаба на военните транзитни превози през Тюрингия от 2022 г. насам, включително разбивка по години, вид транспорт – автомобилен или железопътен, брой преминавания и известни спирки. През юни, в рамките на един ден, той е подал осем отделни питания, свързани с дронове и способностите на регионалната полиция за противодействие на безпилотни апарати, които се считат за потенциална шпионска заплаха. Сред въпросите му са и такива за използваните технически системи – заглушители, мрежи или електромагнитни устройства – и доколко те са били тествани в реални условия, пише „Политико“.

Подобни действия на депутати от АзГ както на регионално, така и на федерално ниво, доведоха до обвинения от страна на центристките партии, че крайнодясната формация използва парламентарните си позиции, за да изважда чувствителна информация, която Москва би могла да използва във войната срещу Украйна и в т.нар. „хибридна война“ срещу Европа. Министърът на вътрешните работи на Тюрингия Георг Майер от Германската социалдемократическа партия заяви пред вестник „Ханделсблат“, че остава с впечатлението, че Аз изпълнява списък със задачи, възложени от Кремъл. По-късно пред „Политико“ той посочи, че е бил поразен от необичайно силния интерес към критичната инфраструктура и органите за сигурност в провинцията, както и от факта, че в питанията внезапно навлизат геополитически теми, за които регионалният парламент няма компетенции.

Ръководството на АзГ често заема позиции, възприемани като благоприятни за Кремъл – включително призиви за възобновяване на икономическите връзки и вноса на газ, както и за спиране на военната помощ за Украйна. Политическите им противници нееднократно твърдят, че подобни позиции не са само въпрос на убеждения, а резултат от влияние от Москва. Депутатката от „Зелените“ Ирене Михалич например наскоро определи АзГ като „троянския кон“ на руския президент Владимир Путин в Германия.

Представители на АзГ отричат обвиненията, че използват нарастващото си парламентарно влияние, за да предават чувствителна информация на Кремъл. Един от националните лидери на партията, Тино Хрупала, категорично отхвърли твърденията, че формацията се опитва да разкрие маршрути за доставка на оръжие. Той заяви в телевизионно предаване, че гражданите имат основателни опасения от това, което виждат по магистралите, и че зададените въпроси са напълно легитимни, като определи обвиненията срещу партията като злонамерени внушения.

Самият Мюлман, бивш полицай, каза пред „Политико“, че не следва указания „в посока Русия“. Той подчерта, че макар министрите да са длъжни да отговарят на парламентарни питания, не са задължени да разкриват класифицирана информация, която би застрашила националната сигурност. По думите му отговорността за евентуално разкриване на опасни данни носи този, който ги предоставя, а не този, който задава въпросите.

Председателят на специалната комисия за контрол над разузнавателните служби в Бундестага Марк Хенрихман от Християндемократическия съюз предупреди, че дори без разкриване на класифицирани данни, руските служби могат да сглобят ценна картина от големия брой и разнообразието на питанията на АзГ. По негови думи, съпоставянето на отделни въпроси може да очертае маршрути за пътуване, доставки на помощ и придвижване на военни стоки към или в посока Украйна. Той изрази тревога и от въпроси, свързани със саботажи и хибридни действия на Русия в Балтийския регион, както и с отравянето на руския опозиционен лидер Алексей Навални.

Анализ на списание „Шпигел“ показва, че от началото на 2020 г. парламентарните групи на АзГ в провинциалните парламенти са подали над 7000 питания, свързани със сигурността – повече от всяка друга партия и около една трета от всички подобни въпроси. В Тюрингия, където разузнавателните служби определят АзГ като екстремистка формация, партията е подала близо 70 процента от всички въпроси през настоящия мандат. В Бундестага делът ѝ надхвърля 60 процента.

Експерти отбелязват, че стратегическото използване на парламентарни питания от AзГ не е ново явление. От влизането си в Бундестага през 2017 г. партията ги използва, за да затрупва министерствата с въпроси и да събира информация за свои политически противници. Изследователката от Университета в Трир Анна-Софи Хайнце посочва, че от самото начало АзГ прилага този инструмент, за да възпрепятства, парализира и наблюдава политическите си врагове.

По отношение на масовите питания, свързани с националната сигурност, мотивите на партията са второстепенни, смята Якуб Вондрейс от Техническия университет в Дрезден. Той отбелязва, че независимо дали АзГ действа по собствена инициатива или в интерес на Кремъл, крайният резултат е сходен – тези въпроси представляват потенциална заплаха за националната сигурност. | БГНЕС