Александър Левченко*

Поради задълбочаването на икономическата криза всеки пети гражданин на Руската федерация се е оказал в дългова зависимост от микрофинансови организации. Според съобщения в медиите, руснаците, активно използвайки услугите на МФО, са натрупали рекордни обеми задлъжнялост, които продължават да нарастват година след година, засилвайки финансовата зависимост на населението от кредитните институции. През 2025 г. обемът на отпуснатите микрозаеми достигна исторически максимум — 2,1 трилиона рубли, което е с 35% повече в сравнение с предходната година. По данни на Централната банка на РФ, около половината от тези заеми са били отпуснати при лихви, надвишаващи 250% годишно. Най-разпространени остават необезпечените краткосрочни кредити със срок до 30 дни на стойност до 30 хил. рубли със средна лихва от 290,3% годишно, което свидетелства за нарастване на практиката на прекредитиране сред населението.

Към средата на 2025 г. клиенти на МФО са били 13,8 млн. руснаци, което представлява около 18% от трудоспособното население на страната. В сравнение с юни 2022 г. техният брой е нараснал с 6,5 млн. души и продължава да се увеличава. Социологическите проучвания потвърждават 

влошаването на материалното положение

според Gallup 31% от руснаците съобщават за недостиг на средства дори за храна, а 39% отбелязват влошаване на икономическата ситуация в своите региони.

Практиката на кредитиране при свръхвисоки лихвени проценти фактически се е превърнала в легализиран механизъм за преразпределение на доходите на населението в полза на финансовите структури. Тя функционира с мълчаливото одобрение на регулаторните и законодателните органи на властта. На фона на продължителната война, високата инфлация и стагнацията на доходите значителна част от гражданите са принудени да се обръщат към МФО, за да покриват основните си нужди. При такива условия краткосрочните заеми „до заплата“ бързо се превръщат 

в дългосрочна дългова зависимост, 

от която е трудно да се излезе поради лавинообразното нарастване на лихвите и наказателните такси. В същото време в много развити страни дейността на подобни структури е строго регулирана или ограничена.
Допълнителен фактор на натиск е трансформацията на източниците за финансиране на икономиката. Според председателя на Централната банка на РФ Елвира Набиулина, след въвеждането на санкциите спестяванията на гражданите фактически са се превърнали в ключов вътрешен ресурс за финансиране. 

До 2022 г. руските компании активно използваха евтини кредити от пазарите на ЕС и САЩ, но сега достъпът до тях е напълно изгубен. Това принуди бизнеса да премине към по-скъпи вътрешни ресурси, увеличавайки дълговото натоварване и намалявайки рентабилността. В резултат 

гражданите де факто се превърнаха в основни кредитори на държавата

 и корпоративния сектор, без да имат реално влияние върху тези процеси. Ограничените вътрешни ресурси в условията на милитаризация на икономиката се насочват предимно към финансиране на отбранително-промишления комплекс, докато гражданските отрасли се сблъскват с недостиг на капитал.

Паралелно руските власти засилват фискалния и регулаторния натиск. По-специално са инициирани законодателни промени относно облагането на доходите от операции с криптовалути и цифрови активи, както и въвеждане на задължителна отчетност пред данъчните органи. Някои инициативи предвиждат наказателна отговорност за нарушения на правилата за обращение на криптовалути, включително възможно лишаване от свобода до седем години. Тези стъпки са насочени към установяване на пълен контрол на държавата върху цифровите активи на гражданите и бизнеса, както и към търсене на допълнителни източници за попълване на бюджета в условията на неговия дефицит.

В същото време се наблюдава съществено 

влошаване на качеството на кредитните портфейли. 

Според данни на Централната банка на РФ делът на проблемните потребителски кредити е нараснал от 9% в началото на 2025 г. до 13,1% през 2026 г. В ипотечния сегмент този показател също показва негативна динамика — от 1% до 1,8%. Най-големи затруднения при обслужването на дълга възникват при кредитополучатели с нисък кредитен рейтинг, липса на кредитна история и високо ниво на дългово натоварване, което особено ясно се прояви след периода на кредитно прегряване през 2023–2024 г.
Въпреки това представители на регулатора акцентират върху факта, че нивото на проблемната задлъжнялост остава по-ниско от историческите максимуми, което може да създава илюзия за стабилност. Реалната динамика обаче показва обратното: нарастването на просрочената задлъжнялост се случва предимно в „старите“ кредитни портфейли, докато действащите ограничения възпират кредитирането на нови заематели. Това ограничава ефективността на паричната политика и не позволява да се спре 

влошаването на качеството на банковите активи.

Съвкупността от посочените фактори — спад на реалните доходи на населението, нарастване на дълговото натоварване, ограничен достъп до външно финансиране и засилване на държавния контрол — формира системни рискове за финансовата стабилност. Рязкото увеличаване на дела на просрочените кредити свидетелства за заплаха от масови дефолти сред физическите лица и повишава уязвимостта на банковия сектор. Строгата парично-кредитна политика от своя страна стимулира изтласкването на банковите продукти от по-малко прозрачни и по-скъпи инструменти — като заложни къщи или разсрочени плащания — което само засилва неконтролираното дългово натоварване и задълбочава системната криза в икономиката.

*Александър Левченко е бивш посланик на Украйна в Хърватия и Босна и Херцеговина 2010-17 г., консул на Украйна в Съюзна република Югославия през 1993-97 г. Автор на анализи за руско-украинската война в украински (6 портала) и чуждестранни медии (Хърватия, Босна и Херцеговина, Черна гора, Северна Македония, Литва, Сърбия). Професор в Държавната данъчна академия (Киев) и академик на Академията по геополитика и геостратегия (Киев).