Януш Бугайски, The Hill

Разследването за импийчмънт на президента Тръмп е първото в историята на Америка, в което обвиненията се въртят около външната политика.
Оповестяването на разкритията около импийчмънт ще се отразяват върху цялата американска външна политика. По-конкретно, те ще засегнат Украйна и по-широкия регион на Централна и Източна Европа, който остава уязвим по отношение на атаките на Русия.
Скандалът във Вашингтон разкрива, че при президентството на Тръмп

 САЩ следват двойнствена външна политика

 Подозрения за това има откакто Тръмп встъпи в длъжност, когато похвали руския президент Владимир Путин , отрече вмешателство на Русия в американските избори и се стреми да нормализира отношенията с Кремъл, за да направи сделки с ключовия противник на Америка.
Междувременно, почти единодушно Конгресът и службата за националната сигурност, въпреки честата смяна на ръководството, през главата на президента, поддържат икономическите санкции срещу Москва, форсират усиленото военно присъствие по източния фронт на НАТО и подкрепят по-нататъшното разширяване на Алианса. Въпреки промените с персонала в отделите за отбрана и държавно управление и в Съвета за национална сигурност, тази политика продължава да е ефективна и последователна.
Тези паралелни външни политики можеше да съществуват когато Тръмп и най-близките му съветници не преследваха активно конкретни цели или когато президентът бе отплеснат и прекалено зает с вътрешно-политически дела и просто вербално подкрепяше Путин. Но тези две линии във външната политика открито се сблъскаха в Украйна заради предполагаемата злоупотреба с военна помощ, която беше демонстрирана към Киев, превърнала се в катализатор за импийчмънт на президента.
Има предположения, че Тръмп се е опитал да окаже натиск върху Киев да разследва основния му политически съперник, бившия вицепрезидент Джо Байдън, заради съмнения за корупция в Украйна, включваща отказ от военна помощ, за което е бил упълномощен от Конгреса. Комисиите към Конгреса активно търсят доказателства, за да потвърдят това, което вече предполагат редица  служители. Сондажите за импийчмънт ще се съсредоточат върху това дали президентът е използвал президентските правомощия, за  да подкупва или изнудва чуждо правителство,  с цел лично да се възползва от това по време на изборите през 2020 г.
Разследването за импийчмънта ще има 

отрицателен ефект върху съюзниците и партньорите на Америка

 по най-малко четири начина. Първо, съюзните лидери може да станат по-сдържани в директните разговори с  Тръмп, особено по телефона, и постигането на някакви договорки с Вашингтон, в случай че разговорите впоследствие бъдат публично достояние и обект на разследвания.
Второ, съюзниците и партньорите в НАТО ще имат съмнения дали президентът ще окаже натиск върху тях или други правителства. Това може да насърчи недоверието и подозренията не само към САЩ, но и между някои от съответните правителства.
Трето, няколко държави могат да се притеснят  за солидността в НАТО и да поставят под въпрос трайните ангажименти на Америка към Алианса. Много вероятно е да си направят извод, че американският президент може едностранно да суспендира важни политически решения, включващи екзистенциални заплахи за една или друга държава, дори да получи пълен консенсус в Конгреса.
И четвърто, в Източна Европа ще се засилят подозренията, че Белият дом може да е участвал в сделки с Кремъл през главата на съюзниците и партньори в НАТО, които ще навредят на техните национални интереси и сигурност. 
Процесът на импийчмънт очевидно още повече ще засили амбициите на Москва. Путин прецени, че изборът на Тръмп за президент ще бъде от полза за Русия и е разочарован, защото президентът не можа да постигне ключовата цел на Кремъл - премахване на тежките икономически и финансови санкции срещу руски олигарси и държавни компании, които участват в продължаващата война срещу Украйна. Сблъсъкът между двете тенденции в американската външна политика сега ще накара Москва да се опитва и занапред да отслабва и създава разделение сред американските политици.

Кремъл ще засили дезинформацията,

 че Украйна, а не Русия се е намесила в изборите през 2016 г., за да подпомогне демократите. Този наратив вече фигурира в някои от конспиративните теории, предназначени да защитават Тръмп и толерират Путин. Ако те бъдат приети от мнозинството, подобни схващания могат да дадат импулс на Белия дом да тласне Киев да предаде Крим на Русия и да позволи на прокси бунтовниците в района на Донбас да придобият „специален статус“, като блокират интеграцията на Украйна към Запада
Такова „мирно уреждане“ може да бъде представено като основен външнополитически успех, който да оправдае премахването на санкциите срещу Русия. В същото време Москва може да продължи да заблуждава други съюзници и партньори на НАТО, с цел  да подкопава отношенията им с Вашингтон. 
Президентът Обама провали Украйна и по невнимание, без умисъл насърчи Москва, като отричаше отчаяно необходимостта от военна помощ веднага след инвазията на Русия през 2014 година. Администрацията на Тръмп и двупартийният конгрес в последна сметка елиминираха тази вреда в качеството си на партньор на НАТО. Но ако Конгресът стигне до заключението, че Белият дом и Тръмп са се готвели да подкопаят сигурността на уязвим партньор на НАТО, за да подпомогнат вътрешнополитическата борба, това просто ще ускори атаките на Москва срещу американската демокрация. Подавайки дезинформация на избрани кандидати за президент, Кремъл може да изостри политическите конфликти във Вашингтон и да отслаби НАТО, без да изстреля и един куршум.

Превод: Faktor.bg