Кремълските официални лица продължават да представят Русия като страна, която е в пряка геополитическа конфронтация със Запада, с цел да спечелят вътрешна подкрепа за войната в Украйна и бъдеща руска агресия срещу НАТО. Това става ясно от доклада на Институтът за изследване на войната (ISW), със седалище във Вашингтон. 

В него се отбелязва, че руският външен министър Сергей Лавров е заявил на руски младежки форум на 28 юли, че "Русия се бори сама срещу целия Запад... за първи път в историята" и че Русия "трябва да разчита на себе си".

От друг страна той е изтъкнал, че Русия "няма съюзници на бойното поле", за разлика от Първата и Втората световна война. Твърдението на Лавров са дълбоко неверни, че Русия действа сама във войната в Украйна. Безспорен е фактът, че на страната на окупатора Русия са Северна Корея, Иран и Китайската народна република (КНР), от които получава подкрепа.

Северна Корея е изпратила балистични ракети, артилерийски снаряди и севернокорейски войски в подкрепа на военните действия на Русия срещу Украйна, а има икономически и политически признаци за нарастващо сближаване между Русия и Северна Корея.

Иранските дронове Shahed са изиграли ключова роля в руските въздушни кампании срещу украински градове по време на войната, а помощта на Иран е позволила на Русия да стане самодостатъчна в производството на варианти на Shahed, които руските сили все по-често използват в удари по фронтовата линия.

Русия до голяма степен разчита на Китай за подкрепа в текущите си схеми за заобикаляне на санкциите, а китайски компании предоставят критични компоненти с двойна употреба и микроелектроника за руската военна технология. Пекин заяви, че е бил много щедър към Путин, като е дал на руския президент 50 дни за да прекрати конфликта в Украйна

На практика засилването на отношенията между Русия, Иран, Северна Корея и Китай представлява нарастваща заплаха за западната сигурност, а Русия активно се стреми към създаване на глобален антизападен алианс.

В изявленията си Лавров също така подчертал усилията на Кремъл да наложи неформална държавна идеология, която утвърждава идеята, че Западът е в екзистенциален конфликт с Русия, с цел да се насърчи безпрекословна подкрепа за руското правителство.

Лавров допълнително заяви, че Русия "нямала друга алтернатива" освен да започне война в Украйна, тъй като Русия трябвало да защити рускоговорящите в Украйна - рутинна наратива, която руските официални лица използват, за да оправдаят руската агресия срещу Украйна.

Изследователите от Института за изследване на войната не пропускат да отбележат, че президентът на САЩ Доналд Тръмп е съкратил ултиматума си към Путин за войната в Украйна до 9 август.

Според Кремъл изказванията на американския президент се приемат като "сигнал за продължаване на войната" от Киев.

Изявленията на Лавров засилват ангажимента на Кремъл към военните му цели в Украйна пред руската общественост, и по-специално пред руската младеж.

Кремъл е посветил значително количество време и енергия за да генерира вътрешна подкрепа за войната, а руските държавни и независими проучвания показват, че повечето руснаци подкрепят продължаването на войната в Украйна, докато Русия не постигне своите военни цели за "денацификация", демилитаризация и неутралитет на Украйна.

Ангажиментът на руското общество към постигането на военните цели на Русия, за който Кремъл работи усилено, ще направи много по-трудно за руския президент Владимир Путин да представи като победа пред вътрешната си аудитория каквото и да е мирно споразумение, което не отговаря на изразените от него цели.

Путин е малко вероятно да направи каквито и да било отстъпки от своите военни цели, освен ако не бъде принуден да го направи от значителни украински победи на бойното поле, тъй като всяко договорено прекратяване на войната, което не постига всички цели на Путин би се възприело като провал.