Темпото на възстановяване на световната икономика след пандемията се забави още преди началото на настоящия конфликт в Украйна, но в настоящата обстановка Международният валутен фонд (МВФ) прогнозира още по-голям спад на растежа през 2022 г. и 2023 г. Това се казва в публикувания текст на речта на управляващия директор на МВФ Кристалина Георгиева, която говори чрез видеоконференция в четвъртък преди пролетната сесия на управителните органи на Фонда и Световната банка.

"Възстановяването в световен мащаб вече губеше инерция още преди войната в Украйна, отчасти поради смущенията, свързани с щама Омикрон. През януари понижихме прогнозата си за глобалния растеж до 4,4% през 2022 г. Оттогава насам перспективите се влошиха значително, главно поради войната и нейните последици. Инфлацията, затягането на финансовите условия и честите, широкообхватни локдауни в Китай - причиняващи нови затруднения в световните вериги за доставки - също натежават върху икономическата активност. В резултат на това прогнозираме допълнително понижение на световния растеж за 2022 г. и 2023 г.“, заяви управляващият директор на МВФ.

За щастие, в повечето страни според нея растежът ще остане положителен. Въпреки това въздействието на войната ще допринесе за понижаване на прогнозите за 143 икономики през тази година, което представлява 86 процента от световния БВП. "Перспективите варират значително в различните страни - от катастрофални икономически загуби в Украйна и силен спад в Русия до страни, които ще се сблъскат с вторичните ефекти от войната чрез стокови, търговски и финансови канали", обясни тя.

Според Георгиева вносителите на храни и енергия от Африка, Близкия изток, Азия и Европа са сред страните, които ще се сблъскат с по-бавен растеж. Същевременно по-високите цени на суровините създават перспективи за по-висок растеж в много страни износителки на петрол, газ и метали. Въпреки това тези положителни фактори не са достатъчни, за да компенсират спада на растежа в световен мащаб, предизвикан до голяма степен от войната, каза Георгиева.

Георгиева твърди, че световната икономика е изправена пред криза заради пандемията и инвазията на Русия в Украйна.

"Просто казано, ние сме изправени пред последователно връхлитащи ни кризи. Първо, пандемията: тя преобърна живота и икономиките ни с главата надолу — и все още не е приключила. Продължаващото разпространение на вируса може да доведе до появата на още по-заразни или още по-лоши, по-смъртоносни щамове, които да предизвикат нови сътресения и още по-голямо разминаване между богатите и бедните страни. Второ, войната: Нахлуването на Русия в Украйна, с опустошителни последици за украинската икономика, предизвиква шокови вълни в целия свят", каза Георгиева в текста на речта си. "Икономическите последици от войната се разпространяват бързо и надалеч, в съседните страни и извън тях, като най-силно засягат най-уязвимите групи от населението в света", казва ръководителят на МВФ.

„Повечето нововъзникващи и развиващи се страни се борят не само с икономическите последици от войната, но и с последиците от пандемичната криза. Това включва загуба на работни места и на знания - разходи, които се поемат най-вече от жените и младите хора“, каза тя.

Георгиева отбеляза, че до този момент "стотици милиони семейства" по света вече са се сблъскали с намаляващи доходи и нарастващи цени на енергията и храните.

„Войната влоши положението и заплашва да увеличи неравенството. За първи път от много години насам инфлацията се превърна в ясна и реална опасност за много страни по света. Това е огромно препятствие за глобалното възстановяване“, каза Георгиева.

„Тази двойна криза - пандемична и военна - и способността ни да се справим с нея се усложняват допълнително от друг нарастващ риск: фрагментацията на световната икономика и обособяването на геополитически блокове с различни търговски и технологични стандарти, платежни системи и резервни валути. Подобна тектонична промяна ще доведе до болезнено високи разходи за приспособяване. Веригите за доставки, научноизследователската и развойна дейност и производствените мрежи ще бъдат прекъснати и ще трябва да се преизградят“, предупреди още Кристалина Георгиева.

Основната тежест на тези сътресения ще понесат бедните страни и хора.

„Тази фрагментация на глобалното управление е може би най-сериозното предизвикателство пред основаната на правила рамка, която управлява международните и икономическите отношения повече от 75 години и спомага за значителното подобряване на жизнения стандарт в целия свят“, продължава Георгиева, допълвайки ,че това може да доведе до пълна невъзможност да бъдат посрещнати други глобални предизвикателства - като например екзистенциалната заплаха от изменението на климата.

Наред с това перспективите са изключително несигурни - много над нормалния диапазон. Войната и санкциите могат да ескалират. Възможно е да се появят нови варианти на Covid. Реколтите могат да се провалят.

„Преди войната Русия и Украйна осигуряваха 28 процента от световния износ на пшеница; Русия и Беларус осигуряваха 40 процента от износа на поташ — важен тор. Сега цените на зърното и царевицата се покачват, а лидерите в Африка и Близкия изток ми казват, че доставките са на привършване“, продължава шефът на МВФ. „Продоволствената несигурност е повод за сериозно безпокойство. Трябва да действаме сега с многостранна инициатива за укрепване на продоволствената сигурност. Алтернативата е ужасна: повече глад, повече бедност и повече социални вълнения — особено в страни, които от години се борят да избегнат нестабилността и конфликтите“.

Цените на храните и енергията, както и проблемите във веригата за доставки, продължават да тласкат инфлацията нагоре. В развитите икономики тя вече достига четиридесетгодишен връх. „Прогнозираме, че инфлацията ще остане висока по-дълго, отколкото предполагахме до скоро“, каза Георгиева. „Това е най-сложната политическа среда, в която сме попадали в рамките на нашия живот, и тя ни изправя пред изключително труден избор: Как политиците могат да овладеят високата инфлация и нарастващия дълг, като същевременно запазят критичните разходи и изградят основи за устойчив растеж?“.

В това отношения тя очерта непосредствените приоритети: да се сложи край на войната в Украйна, да се противодейства на пандемията и да се решат проблемите с инфлацията и дълга.

„Докато се надяваме на мир, трябва да направим всичко възможно, за да помогнем на Украйна и на всички останали засегнати страни. От наша страна МВФ предостави спешно финансиране в размер на 1,4 млрд. долара, за да подпомогне Украйна да посрещне непосредствените си нужди от разходи. Миналата седмица открихме и специална сметка, която предоставя на донорите сигурен начин за предоставяне на по-нататъшно финансиране на Украйна. Заедно с международните партньори се подготвяме за мащабните усилия за възстановяване, които ще бъдат необходими след края на войната. Работим активно, за да подкрепим и силно засегнатите съседи на Украйна като Молдова — страна с население от едва 2,6 милиона души, която вече е приела над 400 000 бежанци. Увеличаваме подкрепата си за 20-те процента от нашите страни членки, които се намират в нестабилно положение или са засегнати от конфликт“, изброи Кристалина Георгиева./БГНЕС