Учредителите на новия политически проект "Да, България!" - Христо Иванов и Кристиан Таков, се превърнаха в истински медийни звезди само дни след като обявиха създаването на новата политическата формация.
В ефира на Нова ТВ бившият правосъден министър обяви, че новата партия не е срещу Цацаров, а за да разбие омертата. На свой ред неговият съидейнинк Кристиан Таков обяви, че тя ще гравитира в зависимост от това кой има по-голяма маса - не членска, не избирателна, а по-голяма идейна маса и маса на решителност.
В интервю за БНР юристът, който е едно от лицата на новата формация, обясни, че новия политически субект, за разлика от новия десен проект (на Радан Кънев – бел. ред.), не се дефинира нито като ляв, нито като десен, нито като центристки, с някаква идеологическа насоченост, подчерта Таков.
Той не иска да се дефинира като проект, което е твърде аморфно. Той иска да бъде субект. Нещо, което действа, което променя нещата.
Има твърде много хора, които ще кажат: "Аз с Радан Кънев – никога!", "Аз с Меглена Кунева – никога!", "Аз с Божидар Лукарски – никога!" Т.е. необходимостта от нещо ново се диктува от, понякога за съжаление, твърде разпространената персонална нетърпимост към определени лица и партии.
Протегната ръка по дефиниция ще има, посочи още Кристиан Таков. Защото не е възможно ние да организираме легиони поднебесни или небесни ангели, или архангели, които да нямат нито едно петънце и да тръгнат на борба със злото, размишлява философски на глас юристът.
Запитан как новата формация ще се отвори към всички онези, които досега не са откривали представителство в традиционните партии, Кристиан Таков призна, че това е една от най-тежките задачи. Преодоляването на самомнението и елитарността е изключително предизвикателство. Това трябва да се премахне, защото това е суета, това е грях. Как ще го преодолява всеки един, това си е негов проблем, продължи с разсъжденията Таков.
По думите му елитната част от нашето общество в момента се е нацупила като дете, на което не са изпълнили прищявка.
Тази елитна част си вика: "Ама аз защо не ръководя?" Защото си неразбираем, защото не споделяш ценностите на хората. Не разбираш тяхната мъка от тяхното материално оскотяване, което води и до духовно обедняване, аргументира позицията си новото лице в политиката.