"Аз разбрах за окончателното решение на президента на 9 май - това е негово право, но мое право е да поема последиците от този акт", заяви пред БНТ бившият правен секретар на Румен Радев Крум Зарков

Той напусна поста, след като държавният глава обяви предложението си за референдум за еврото.

"Когато президентът очевидно не прие моето становище, това е бламиране на моята дейност и ако правният секретар има елементарно професионално достойнство, разбира този жест и освобождава поста", коментира Зарков.

Безспорната част от казуса е, че международните договори са над националното законодателство, припомни той. Съгласно българския закон за референдумите не може да се провежда допитване по въпрос, който вече е уреден с ратифициран международен договор.

Спорът се поражда от това дали има конкретна дата за сигурното задължение на държавите членки да влязат в еврозоната, обясни Зарков.

"По този въпрос се е произнесъл нашият Конституционен съд - той пита и отговаря на въпроса може ли България да реши до определена дата да не въвежда еврото, какъвто въпрос по същество поставя президентът. И КС постановява, че България, със задълженията, които е поела по международния договор на ЕС, не може едностранно да определя датата, на която ще въведе еврото. България може да определи кога да задейства процедурата за реализиране на този ангажимент. Тя се задейства по два начина - първо с молба да се влезе в т.нар. чакалня. Второто е с поискване на конвергентния доклад. Затова референдум въпрос не би могло конституционно да бъде проведен."

Президентството е еднолична институция и за разлика от парламента и съдебната власт, президентът има право да взима каквито решения намери за добре, обясни Зарков. Той отрече твърденията, че зад референдума прозира "дългата ръка на Москва".

"Трябва да спрем, ако искаме да имаме демократичен дебат, да търсим зад всяка позиция някак конспирации", заключи Зарков.