Конституционният съд (КС) въведе ново правило, с което задължи върховните съдии, преди да го сезират, първо да си изяснят приложимото право на ЕС и последиците от действието му. Това става със специална промяна в Правилника за организацията на дейността на КС и след като на два пъти в свои определения той „скастри“ състави на Върховния административен съд (ВАС), че искат от него да „отмени“ законови разпоредби без преди това да проверят дали те противоречат на правото на ЕС, предаде ЛЕКС. 

Затова сега КС записа изрично в правилника си: „Искане от Върховния касационен съд или Върховния административен съд, направено във връзка с производство пред тях, трябва да съдържа аргументирана преценка на приложимото право, включително относно последиците от действието на правото на Европейския съюз, когато оспорената разпоредба или акт е в приложното му поле“.

Първият път, когато Конституционният съд установи, че върховни съдии са се обърнали към него, без преди това да направят анализ на относимото право на ЕС, беше през септември. Тогава той допусна за разглеждане искане на състав на Върховния административен съд за „отмяна“ на разпоредба от Закона за водите. Според върховните съдии тя нарушава равните условия за правене на бизнес. Става въпрос за разпоредбата на чл. 194, ал. 4, т. 1 от ЗВ, която предвижда, че таксата за ползване на воден обект за изземване на наносни отложения от река Дунав и водохранилища се определя на базата на разрешения обем за изземване (повече виж тук).

Въпреки че допусна делото, КС поиска от състава на ВАС да внесе допълнителни съображения за „релевантните последици от действието на правото на ЕС в материята, предмет на делото пред него“, тъй като околната среда е материя, която се регулира от множество съюзни актове.

И заяви: „Изясняването на приложимото право е задължение на съда, разглеждащ делото, и задължителен елемент от преценката дали законовата разпоредба, чиято конституционосъобразност се оспорва пред Конституционния съд, има отношение към предмета на разглежданото от него дело. Това предполага изясняване inter alia дали делото има връзка с правото на ЕС, дали в правото на ЕС има годни за прилагане разпоредби, ако не – кои са относимите съюзни правни норми, дали те налагат определено съдържание на приложимата вътрешноправна уредба, дали са предвидени дерогации, респ. какво е съответстващото на правото на ЕС тълкуване на приложимите вътрешноправни норми и дали то не преодолява евентуално съмнение за съответствие на тези норми с Конституцията, както и дали те не са несъвместими с правото на ЕС“.

След това в началото на октомври КС, отново произнасяйки се по допустимостта на искане на състав на ВАС, пак констатира, че не е направен анализ на приложимите разпоредби от правото на ЕС, нещо повече – не е коментирано, че по проблема дори има отправено преюдициално запитване от друг съд.