Обществена дискусия бистри бъдещето на сърцето на София

Клубът на архитектите събра снощи политици, художници, архитекти, журналисти, писатели, анализатори, духовници и представители на неправителствени и творчески организации от София на дискусия за бъдещето на Княжевската градина,  разположена в центъра на столицата. Темата е изключително чувствителна от години заради паметника на съветския окупатор, който се издига в центъра на градината. Организатори на дискусията са професор Вили Лилков и писателят Захари Карабашлиев.

Проф. Вили Лилков  направи виртуална разходка в миналото и припомни историята на Княжевската градина. В края на 19-и век тя се е намирала  извън чертите на града,  наричали са мястото „отвъд вала“, а теренът е бил блатист и мучурлив. Но именно там се ражда първата пързалка за кънки в София. Чуждите дипломати в младата столица превръщат замръзналото блато в място за забавление, карайки кънки. Княз Батенберг прави първоначално там зеленчукова градина за двореца, а по-късно цар Фердинад създава ботаническа градина, като за целта кани европейски майстори градинари.

Фердинанд има дори по-смели идеи – поръчва проект на нов царски дворец,

който да се издигне на това място, но синът му цар Борис се отказва от идеята и със собствени средства създава царска детска градина.

Постепенно мястото се превръща в притегателен център за софиянци. След окупацията на червената армия, на 8 септември там е разположена зенитна батарея и в продължение на месеци отбелязва с топовни изстрели победите на СССР срещу хитлеристите.

През 1954 година комунистическата власт издига паметник във възхвала на окупатора, който и до днес стърчи нагло като провокация срещу европейския и атлантическия избор на България.

Паметникът на съветската армия по смисъла на Закона за културното наследство не е културна ценност. Тоест, не е паметник, но самата

Княжеска градина е паметник на градинско-парковото изкуство,

отбеляза Лилков. Той е категоричен, че огромното пространство около паметника е мъртво и пусто. То не се посещава от софиянци, няма живот, идеологически е обременено, дори птичките не пеят там, изтъкна проф. Лилков. Според него сега има шанс да се направи нов граудстройствен проект на Кнежевската градина, защото обществените пространства по замисъла, по който се създават имат  основна идея да събират хората, а не да ги разделят.

Главният архитект на София Здравко Здравков постави акцент върху няколко важни проблема. През последните години там са върнати на частници два парцела, които обхващат близо 5 декара от градината и сега се ползват като паркинги. Те задължително трябва да се върнат на столичани и на общината. Преди време единият от собственици на парцелите поиска виза за строеж, но аз отказах, изтъква Здравков.

Според него второто важно обстоятелство е, че след решение на последна съдебна инстанция е изяснена собствеността – тя е на държавата в лицето на областния управител на София. Здравков настоява новото градустройство да свърже този парк със съседните, да се реши проблемът с пешеходни подстъпи към градината, а не до нея да се стига през подлези, които я правят неприятна за софиянци.

Главният архитект на столица обаче си спести позиция, дали паметникът на окупатора трябва да остане, измъквайки се, че това ще се реши от проектантите, които ще участват в един бъдещ конкурс. Странната му позиция получи възмущението на залата.

Кметът на район „Средец“ Тарйчо Трайков застъпи позиция, че преди да махнем  съветския паметник, трябва да е ясно какво ще се случи там. Според него това е добрият подход. Трайков разсея съмненията, че има опасност теренът под монумента и паметникът да станат собственост на руската държава, както искат от посолството. Той обяви още, че е

в ход процедура за деактуване на паметника от държавна в общинска собственост.

Бившият депутат от СДС и ДСБ Асен Агов настоя, че паметникът и неговото бъдеще са политически въпрос и премахването му не търпи повече отлагане, след като символизира една армия, която днес убива и мародерства в Украйна.  

Бившият председател на столичния общински съвет Владимир Кисьов беше по-краен, застъпвайки позиция, че е гавра да се чакат и питат чужди архитекти, дали да се махне паметникът или не. Решението трябва да е на държавата и българите, ако се уважаваме като народ. Той даде за пример Полша и Прибалтийските държави, които след мръсната война на Путин срещу Украйна успяха да премахнат само за няколко месеца всички съветски и руски монументи на териториите си. И Агов и Кисьов обаче не отговориха, защо когато десните бяха на власт не махнаха омразния монумент.

Малина Едрева, председател на комисията по култура към столичния общински съвет, разказа за дългите преписки на общината с Министерство на културата по горещата тема. Тя припомни, че през 2011 г. след серия от дискусии за бъдещето на Княжеската градина и Паметника на съветската армия е взето решение да се изготви задание за провеждане на конкурс с международно участие за идеи за доизграждане и развитие на Княжеската градина. 

През 2012 г. екип, ръководен от тогавашния главния архитект на София Петър Диков, е изготвил заданието за конкурса. По препоръка на Столична община „Асоциация за развитие на София“ организира обществено обсъждане и заданието получава подкрепа, но до обявяването на конкурс не се стига.  

Заданието все още не е загубило актуалността си. Tо трябва да се внесе за обсъждане и одобрение в Столичния общински съвет, за да може Княжеската градина – едно от най-ценните публични пространства, разположено в самото сърце на столицата, да възвърне европейския си дух. 

Надявам се общинските съветници от ГЕРБ-СДС и Веселин Калановски от ДБ, които присъстваха на дискусията, да предадат обществените настроения на кмета на София. Реално общината трудно може да обяви конкурс за ново градоустройство на Княжевската градина без позиция на държавата, която е собственик на паметника. Ако се стигне до деактуване на паметника и той отново стане общински, тогава Столична община много по-лесно може да постави като условие в бъдещия конкурс монументът да не бъде включен, коментира пред Faktor.bg проф. Лилков. Според него другият сериозен проблем е общината да си върне двата частни терена като ги откупи или като води тежки съдебни битки.

Последвайте Faktor.bg в