Мъжкото хора в Калофер разбуни настроенията между хората дали обичаят е част от историята ни или не. 

"Няма записи за съществуване на това хоро на Богоявление преди около 30 г. В Калофер има много активно туристическо движение. То има интересен ритуал на хижа "Рай" на 2 януари, който е иронизиране на фигурата на попа", каза фолклористът Лина Гергова пред БГ он Еър. Според нея е много вероятно тези културни нужди да са въведени като мъжка културна практика.

"В България имаме различни други такива фестивали. Например в моето село, също на Богоявление, има обичай "топене на невести". Това хоро в Калофер се преекспонира", коментира хореографът Петър Илиев.

Гергова обясни, че имаме 5 вписвания в листата на ЮНЕСКО - съборът в Копривщица е едно от тях, но хорото в Калофер не е вписано в нея и няма как това да стане. Хорото първо трябвало да бъде вписано в националната листа, за да кандидатства в ЮНЕСКО, но това не е направено. 

"Притеснявам се какво ще видят чуждестранните туристи на събора в Копривщица. Видях вчера хора на хорото, които държаха тъпани и гайди без да знаят как да ги използват. Тези костюми не са традиционни", каза още Петър Илиев.

По негово мнение хорото се е превърнало в някаква манифестация. "Ако правим разликата между хорото и традиционна култура, това е едно страхотно явление, което е атрактивно. Преекспонирането на фолклорната ни култура говори за страх от застрашена идентичност", заяви още Лина Гергова.

Илиев пък сподели, че обликът на българския танц явно се е променил и това е проблем.

"В България има загубена връзка със старите хора и българската държава успя да унищожи селския начин на танцуване. В продължение на много години българският народен танц беше толкова академичен, няма го този хъс. Стремглаво се опитваме да сложим на всичко български етикет", каза още той. Според Гергова трябва да намерим баланса и да търсим достоверни източници на информация.