Видната русофилка и поклонничка на комунистическото минало Галина Стоянова, която е и кмет на Казанлък, от партия ГЕРБ е осиновила една от мозайките на дом-паметника на БКП на връх Бузлуджа, известен като капището и или летящата чиния. За благородното дело я похвалиха инициаторите на „Проект Бузлуджа“, които са обявили за своя кауза възстановяването на монумента и опазването му в автентичен вид за поколенията.

Галина Стоянова е осиновила и спасила мозайката “Жената в нашето общество” на художника Иван Б. Иванов. Ето мотивите й:
“Защото е важна първата крачка... След нея ще бъдат направени още и още. Доброто винаги бива следвано и е хубаво, когато се удвоява, утроява... Вярвам в това. Вярвам в доброто, в каузите, които ни обединяват и в това, че когато правиш добро, увличаш съмишленици. Смятам, че, ако сме единни и гледаме в една посока, можем да успеем.”, излага съвсем абстрактни и неясни аргументи Стоянова. Тя споделя и какво мисли за паметника на БКП.

“От встъпването си в длъжност, като кмет на Община Казанлък, приех като лично предизвикателство да се опитам да вкарам в дневния ред на отговорните институции въпроса за „Бузлуджа“ и да потърся онзи отговор, който да бъде полезен на всички ни. В тази връзка считам, че на дисонантното наследство, какъвто е монументът, трябва да се гледа като перспектива и възможност. В него има бъдеще и тук въпросът не е политически или идеологически, а отправна точка именно към това бъдеще – шанс да развием туризма в нашия регион още повече, като завещаем на идните поколения възможности за предоставяне на един туристически продукт с висока добавена стойност.”

Осиновените мозайки са „Априлски възход“, „Грижа за децата“, „Жената в нашето общество“, „Миролюбивата политика на България“, „Пети конгрес“, „Българо-съветска дружба“, „Десети конгрес“, „Преустройство на селското стопанство“, „Девети септември“, и др.  Те са от  външния кръг на паметника, като освен стабилизирането им е изграден защитен навес над целия мозаечен кръг, хвалят се инициаторите. От съобщението им обаче съвсем не става ясно в какво точно се изразява осиновяването и какви са конкретните ангажименти на тези благородни хора.

Характерно за всичките мозайки е, че

сюжетите им са силно иделогизирани и имат основно пропагандна цел

за прослава на БКП и периода й свързан с диктатора Тодор Живков. Дори и най-непредубедения, ако се зарови в историята на близкото минало ще откриете, че по нито една от възвеличените в пана теми политиката на БКП не е била успешна и в интерес на гражданите.

Възстановяването на въпросния паметник продължава да се извършва непрозрачно, без да е ясно каква е крайната цел на едноименната фондация. Подмолна и противоречива е и дейността на Министерството на културата и на служебния му шеф проф. Велислав Минеков. В началото на лятото стана ясно, че е решено Дом паметникът на БКП на връх Бузлуджа да получи статут на недвижима културна ценност с категория „национално значение“. Новината предизвика остри реакции в българското общество. Проблемът е, че до решението се стига задкулисно и подмолно, без предварителен дебат на идеята в гражданското общество. А темата за тази летяща или тоалетна чиния - както българите от години иронично наричат монумента, е изключително деликатна. Години наред тя разделя и противопоставя българите.

Проблемът е, че няма яснота в какво качество и съдържание ще бъде опазена, възстановена и представена на публиката, давайки й статут за национална значимост. Скандален е и фактът, че,  в специализирания експертен съвет за опазване на недвижимите културни ценности(СЕСОНКЦ), двама от членовете му са в Необявен тежък конфликт на интереси – съпруг и съпруга, а друг експерт участва в реализирането на проекта за възстановяване на паметника. Тогава министър Минеков се закани да подмени хората във въпросния съвет и дори да има наказани, но думите му явно са били единствено за отбиване на острите обществени атаки.