Чудесата на свети Георги са се случвали не само по Светите земи, България също пази спомени за тях.

Според най-старите поверия светецът пази София от склоновете на близкото до столицата село Мърчаево. Тук по време на бомбардировките над София през 40-те години на миналия век живее за известно време и се моли водачът на Бялото братство - Учителят Петър Дънов, по-известен като Беинса Дуно.

Учителят казвал, че Доброто слиза от астралния свят именно през витошкото селце Мърчаево и се влива в България. Неслучайно той благославя и изворната вода на близкото село Рударци, до която ходел всяка сутрин, за да посреща Изгрева.

В Мърчаево отколешна традиция е в деня на свети Георги хората да загърбят враждите със съседите си и да отдадат почит на празника на църквата "Свети Георги".

Храмът е осветен на Томина неделя през 1908 г.

„Намерих на каменния престол в храма надпис. От него става ясно, че ктиторите са братя Рoкоманови. След Илинденско-преображенското въстание те избягали от македонския край на България и дошли към Софийско. Намерили са на Градището златно имане и първата им работа била с него да построят храм. Точно седмицата след Великден го осветили, когато се чества Томина неделя. Затова на този ден мърчаевци правят курбан", разказва свещеникът на храма Илия Илиев.

Тук се пази и чудотворна икона на Светеца войн. Върху старото изображение личат 9 дупки от куршуми. Светотатството е извършено преди доста години, след идването на комунистите на власт през 1944 г. Темата все още е деликатна в Мърчаево, защото се знаят имената на тримата „герои“ атеисти, решили да се гаврят със светеца. След като простреляли иконата, за да демонстрират силата на червената власт, с тях се случили странни неща. Били наказани да изживеят мъките, на които бил подложен и светецът, заради Христовата вяра. Всички, които вдигнали ръка срещу святата иконата, били прокълнати свише да нямат челяд. Един от стрелците починал наскоро в страшни страдания. На друг пък му отрязали краката след нелеп инцидент. "Почти всички, стреляли срещу иконата на свети Георги, останали кой без един, кой и без двата крака", кръсти се отец Илия Илиев. Той съзира

небесна поличба в трагедиите

Разяснява, че нещастията, застигнали мъжете, били същите, които самият светец понесъл заради своята вяра. Едно от мъченията, на които император Диоклециан (284-305) подлага свети Георги, е да изкачи баир с нагорещени железни ботуши, пълни с пирони. Така римският владетел искал да пречупи своя войник и да го откаже от християнството. Георги, който по това време бил водач на легион, обаче устоял на всички мъчения. Сред тях имало и спускане в яма с негасена вар. Там светецът престоял 3 дни. С Божията помощ той останал невредим, запазил живота и зрението си. След като стрелял по иконата му в село Мърчаево, един от комунистите също ослепял. Жителите на китното селце не знаят точната дата на поругаването на храмовата икона. Селската мълва обаче носи, че страдалците са били функционери на БКП. Пийнали и от разстояние около десетина метра взели на мушката убиеца на ламята.

"Имали са доста точен мерник, защото всички уцелили иконата. Само че никой не е успял да порази тялото на светеца. Дори един от куршумите, който на пръв поглед изглежда, че пронизва светеца, всъщност минава между ръката и тялото му.

Чудесата, които се случват в храма на село Мърчаево продължават да убеждават и Томаневерниците в силата на Бог. И може би неслучайно храмът е осветен преди повече от 100 години на Томина Неделя. Местните разказват за знаменията, откак отец Илия дошъл в Мърчаево - кахърни откривали изход от неволите си, болни намирали изцеление. Духовникът казва, че всичко зависи от вярата на човека, който се моли да се случат наистина хубави неща. "Понякога чудесата стават, когато се обърнем с искрена молитва именно за да получим и вяра. Не е задължително да бъдем абсолютно вярващи, някой път просто чудесата се случват, за да можем да повярваме в тях", казва духовникът.

Мая Георгиева