Преди три десетилетия България помогна на младата тогава Република Македония да утвърди своята независимост и с това значително подобри своето собствено геополитическо положение. След 1991 г. огромното мнозинство от потомците на възрожденските българи вече не живее под чужд суверенитет. Но София не успя да изгради силни съюзнически отношения с младата държава и това няма как да не се оцени като катастрофа на българската дипломация.
В своят многопластов анализ Николай Василев остро разобличава опитите на македонската „мейнстрийм” историография да удържа една изцяло ненаучна картина за историята на страната, но не пести критики към българската дипломация и мнозинството от българските историци, които се оказаха неспособни да разберат и осмислят процесите протекли от другата страна на Осогово през последния век. Авторът иронизира и опитите на някой постмодерни анализатори, които се опитват да подложат цялото разбиране за историята на „деконструкция”.
Разказвайки за появата, утвърждаването и кризата на македонския идентитет, Николай Василев изгражда една цялостна обща теория за политическата реалност, на която той планира да се завърне във втората част на книгата, озаглавена „Кризата на западния свят”.Повечето глави на „Македонският идентитет” могат да бъдат четени отделно. Някои са посветени на проблеми само косвено свързани с „Македонския въпрос”, като трудните отношения на България с Русия или безкрайните спорове около делото на Вапцаров, или спасяването на българските евреи и т.н.
Стилът на отделните глави варира от чисто научен анализ, до публицистика и дори до фейлетонистика. Но дори когато обяснява правилата на науката като методика за систематизиране на познанието, стилът и езикът на Николай Василев са разбираеми за широката публика.
Книгата ще бъде представена днес от 19 часа в театър „Сълза и смях“.
Коментари (0)