Кънчо Кожухаров

Постановката „Парченца от слънце и облак“ в салона на Нов театър НДК на режисьорката Клара Армандова е като мехлем за душата на българския театрал. Причината за това e оригиналния прочит на пиесата на Пол Зиндел „Влиянието на гама-лъчите върху лунните невени“ и органичната спойка между четирите актриси. Тези два елемента действат като магия върху публиката – зрителите неусетно заживяват в света на сценичната версия и стават съпричастни със съдбата на четирите героини. 

Според мен основната заслуга за успеха е на Клара Армандова, която е транспонирала мрачноватите теми на пиесата във визуално въздействащ разказ за едно разбито семейство – самотна майка с две дъщери – където кълновете на успеха изглеждат примамливо близо, но причините да останат в царството на мечтите са контролиращите механизми на малкото семейно „общество“. 

Опитната режисьорка е съобразила, че автор като Зиндел, който пише почти изключително за тийнейджъри, е естествено склонен да им даде надежда за успех дори при крайно ограничаващи ги обстоятелства. Така вместо да се занимава с чуждия за българския манталитет проблем за атомизираното общество, което възпитава съвършени егоисти, пиесата се е превърнала в типично американската притча за трънливия и осеян с препятствия път към успеха и за постепенното възстановяване на прекъснатите семейни връзки. 

Заслуга на Армандова е също така подборът на актрисите и успешната работа с тях. Албена Колева (Биатрис, авторитарната майка), Луизабел Николова (агресивната Рут), Мария Кацарова (плахата Тили) и Илиана Гатева (нуждаещата се от непрестанни грижи Нани) играят възхитително органично. Не ми се ще да се спирам поотделно на изпълненията им – не толкова, защото рискувам да изчерпя запасите си от суперлативи, а защото най-характерното за играта им е великолепното партниране. В резултат публиката се радва на органична игра, в която актьорските „приспособления“ и режисьорските решения вървят ръка за ръка и постигат две тъй рядко постигани напоследък цели – съвършен синхрон и пълноценно общуване с публиката. 

В пълен синхрон със сценичното решение и посланието на постановката е и музиката на младия Добромир Кисьов. Посланието – копнеж по изгубения рай на любовта в семейството – достига  до публиката чрез сценичното действие и звуково-визуалната среда и продължава да буди мисли дълго след като сме гледали спектакъла. 

А точно публиката – от хора, които не се задовляват с чалгаджийската халтура, шестваща по половината сцени в България – е важна съставка на този театрален празник, в който имах удоволствието да участвам. И за да не излезе, че хваля себе си, ще спра дотук, задоволявайки се с една последна подсказка.

Идете да гледате “Парченца от слънце и облак“ на сцената на Нов театър НДК. Няма да съжаляват