Грациан Колев

Та така. Казват хората от зодия Водолей били доста уникални личности. Едни такива засукани, мистични, нетрадиционални, нестандартни...а бе с една дума: бамбашка.Те обикновено са артистични натури със замечтан поглед. Един такъв ужким реещ се над главите ни, ама като се загледаме по-внимателно ще открием, че той не е чак толкова реещ се, а и има един специфичен плам в зеницата, който трудно подлежи на словесно описание. Абе, трето чувство ли имат, четвърто ли, не знам ама все са някъде напред във времето. Когато ти говори, ти си мислиш, брех к"ви ги бръщолеви тоя, к"ви ги каканиже, ама като мине време си викаш: Тюх, мамата, викаше ми той тогаз, ама аз...нали съм много отворен.

Е, та дай да минем директно на въпросния чиляк...айде няма да му казвам името нека си остане известен само като Водолей. Живял си той чинно и спокойно, никому не вредял, никому лоша дума не казвал, ама нали си бил "зодия" все нещо по-така ще се представел пред обществото...я шалче ще си върже на врата и ще го подпъхне под ризата си, я ще запали пура, я ще се появи с костюм и маратонки някъде. Тия дето не го познавали си мислели, че е нещо по-така: я артист, я художник, я импресарио на някоя рок група, а други пък (които също не го познавали) направо си мислели, че може да си е 

просто обикновен педераст

 Въртяли глави по улицата след като минел и или цъкали с език или пък се подсмихвали под мустак (тия дето имали мустаци, разбира се). Някога дори подсвирквали зад гърба му или подвиквали закачливи призиви със сексуални нюанси.
От една страна хората не обичат такива едни изкилиферчени натури, но пък от друга умират си от кеф, че ги има защото видите ли те самите са...съвсем представителни и достопочтенни личности. Подстриганички, със загащена в панталона риза, копчетата закопчани до горе, коланчето стегнато, обувчиците лъснати - изобщо как си требе. Ами с кой ще се мерят, ако всички бяха такива като тях, а? Друго си е да си имаш някой такъв отпереняк и да му гледаш сеира...разбираш ли?

Та така веднъж този господин Водолей си седял прилично на една пейка и по незнайни причини си тананикал една много стара песен от репертоара на една много стара група. Тананикал си и почуквал с крак по съответната там улична настилката в такт. Точно бил стигнал до китарното соло: джън, джън...чшшш(това би трябвало да е звук на сплаш чинел)...тъ-дъ-дъ-дъ...тупа-та, ту-па-та...бам ту-ду...(ръсел триоли наляво и надясно нашият герой с особена стръвност) когато изведнъж до него изникнал някакъв сърдит гражданин (от ония с аграрното излъчване) и му креснал с фелдфебелски нюанси: Какво си се развикал като скопец, бе. Не виждаш ли, че хората искат да почиват! Тъй като нашият герой от една страна не виждал почиващи, а от друга искал да си довърши солото продължил: тюн-тюн-джау, па-да, пу-ту...ра-па-та та-па-та. та..ка-пъш! Е това извадило от равновесие съвестният другар,(който бил там доста възрастен де, между другото) и той започнал да крещи с още по-голямо настървение и още по-нецензурен речник. В неговия монолог преобладавали епитети от рода на: син боклук, тъп демократ, брадато чучело, капут и плашипутарник(да ме извиняват дамите). По неизвестни причини човекът с будно съзнание решил, че не може то така някой да нарушава общественния ред и да не е Демократ. Защото нали точно те ни подлъгаха. Свобода, братче, волност на духа...трънки. Повервахме им и к"во?

Още по-зле...мръсните му филистиминци. Ужким се пишеха на много учени, а то какво? Само искаха да грабят, мамка им синя. Едно време може туй-онуй, ама барем си знаеш какво те чака, ами сега какво?
Крещал си човекът и изливал с една дума акумолираната ярост и то нали знаете колкото повече крякаш, толкова повече се опияняваш и дори не се усещащ за какво първоначално си почнал да крякаш, ама: Давай! То отприщиш ли се - спиране няма: "Майката...бабата...партията...вие там капиталистически подлоги, антинародни толупи...а бе ясна ви е картинката...

Изведнъж обаче нашият Водолей спрял с вокализирането на съответната мелодия(щото песента вече била свършила) хванал крещящия там другар ли, господин ли и гледайки го право в очите му казал: "Чичка, я се успокой моля ти се...я се виж на какво приличаш...ще вземеш да получиш някой инфаркт и после да трябва да ми лежиш на съвестта цял живот. Кажи ми сега, спокойно, като на свой човек какво те дразни толкова? Бабата ли не ти бута, внуците ли не слушат или просто си разочарован от своя собствен мизерен живот?
Оня обаче пак крещял, но вече по-така - под сурдинка, дето викат тромпетистите: Безобразие, културата-мултурата, възпитанието, туй-онуй...
Водолеят обаче бил търпелив човек. Извадил си цигара и запалил докато човечецът достигнал финала на монолога си. Паузите ставали все по-дълги и епитетите все по-малко цветущи докато накрая застаряващият индивид с аграрното излъчване млъкнал. Навикал се с една дума и му минало.
Водолеят го погледнал и му казал: Разбирам напълно какво имаш предвид. И баща ми е такъв като теб и той се чувствува излъган, ама какво да ти кажа чичка.

Ти никога няма да си доволен

 Вервай ми. Не червени, не жълти, а бе пембени и оранжеви да дойдат, ти пак ще си си същия. Твоята младост я няма. Твоя хъс го няма.Онова палавото момиченце с плитките сега е баба. Стефка Берова и Йордан Марчинков ги няма,( а бе не знам, може и да ги има още). Твоята прецепция за красиво е разнебитена от разни Шамари, рапове, там...работи, които ти смяташ за диващини, да де...ама хората си ги харесват. Те ли са простите или ти? А?
Не, не позна. Прости няма. Има ценностни системи. Има паралелни светове. Това което за теб е хубаво, за някой друг не е. Преглътни това и толкоз. Остави всеки да си пее своята песен и запомни какво е казал един мъдър човек:
Информацията не е знание,
знанието не е мъдрост,
мъдростта не е любов
любовта не е музика.
Музиката е върха.

Когато ти е най-тъпо, вземи и почни да си пееш, да свиркаш, а бе даже и да друснеш едно хорце помага. Там отключи тая пущина. Отвори това гърло и вместо да крещиш - пей! Марш ли ще е, мазурка ли, не те знам там ти какви ги обичаш, ама пей, щото както е казал народът: Който пее зло не мисли, нали...хи,хи,хи,хи,хи...

Гледал го стария и ужким клател уклончиво с глава, ама си мислел на ум : Тоа нещо не е у ред. Да не земе да ме халоса, че тогаз шъ вида аз дет съ праих толкоз на ербап.
Водолеят от своя страна, знаейки колко е обаятелен и мистериозен се радвал на осенилата го ораторска тръпка и дори за изпроводяк решил да дари старият човечец с още една безплатна мъдрост и му рекъл: А, и за последно. От мен да знаеш. Не им вярвай! Няма такава партия!