Д-р Даниел Пангев

Ранна декемврийска утрин. Дни преди Рождество. Софийската мъгла, смес от отрови и застоял въздух, се стели над спящата все още София. Поглеждам интернет и една прекрасна новина кара все още съненото ми съзнание бързо да се разбуди. Излязла е книгата на Петър Богдан Бакшев. За нея никога не прочетохме в уж обективните български учебници по история. За автора й – католически духовник и радетел за своя български род, трябваше да разбера някога в Букурещ. Тогава, в един разговор с доайена на българската общност там, поостарелият, над 80-годишен Лука Велчов, бях запитан: „Защо българите не учат за Петър Богдан и за Чипровското въстание? Защо няма литературни писания по въпроса? Ето, той ни остава източници. ЗАЩО?“. 

Да си призная – една буца като че заседна в гърлото ми в онзи момент. Не знаех какво да отговоря. Нямах отговор! Това тягостно чувство ме държа през целият път от Букурещ през Русе за София. Питах се и аз „Защо?“ са крили от нас. Месеци след това открих отговора – не е било удобно един католик да е написал първата история на православна България. Било пък той и голям ерудит и родолюбец, своеобразен дипломат на поробеното си все още Отечество (по подобие на Петър Парчевич).

Няколко биографични данни за автора. Петър Богдан Бакшев или Петър Деодат Бакшев (Деодат е латинската версия на името „Богдан“) е роден  в Чипровци през 1601 г. Той е един от младите българи, започнали издигането си чрез образованието, давано от францисканският орден. Още ненавършил пълнолетие, той става монах, приема името Петър и заминава за Италия…През 1622г. вече е свещеник. В следващите няколко години пътува между България и Италия. Става ръководител на францисканците в България и се издига до викарий на реално действащия Софийски католически епископ. През целия си живот не престава да пише. Извън текстове с пряко религиозно приложение за енориашите си, той създава и няколко исторически текста. Сред тях са: „История на Моравската мисия на светите братя Кирил и Методий“, „История на старата българска столица Охрид“ и др. Дълги години от живота си той прекарва в Римската църква „Santa Maria Aracoeli“(1) . Умира в Чипровци. Трактатът му „За древността на бащината земя и за българските дела“ бе открит в края на 2017 г. от проф. Лилия Илиева в библиотека в Модена, Италия. Той всъщност представлява първата българска история, написана близо 100 години преди Паисиевата „История славянобългарска“. 

Ако за българските полярни изследователи името Бакшев е известно и през далечната 2006 г. те дори наименуват връх на о. Ливингстъп в негова чест, то за мнозинството българи, то не говори нищо. Нищо не знаят и за произведението му. Благодарение на екип от учени в СУ „Св. Климент Охридски“, този епохален труд  е вече преведен и ни очаква в книжарниците. „Скритата“ история вече няма как да бъде укривана от българите…. 

Б.А. Изказвам благодарност към Лука Велчов – Букурещ и свещеник Койчо Димов – с. Бърдарски геран, за няколкото думи, които навремето споделиха с мен за тоя голям българин.