Мнозина от нас познават Стефан Иванов като ярка фигура от обществения и политически живот на българската десница. Други – като общински съветник в Столичния общински съвет, за което беше избиран в продължение на три последователни мандата. От няколко години е заместник-директор на 149 Средно училище „Иван Хаджийски“ и активен участник в редица европейски образователни проекти. Наскоро издаде първия си роман – „Песента на славея“. 

Интрвю на Диди Каменарова

- Г-н Иванов, много хора бяха изненадани да научат, че издадохте роман – „Песента на славея“. Разкажете как стигнахте до това предизвикателство?

- Всъщност аз имам две издадени книги преди романа – едната е историческа монография за отношенията между Германия и България през периода 1914-1915 г, а втората – с обществена насоченост. Но това нещо – роман – е съвсем ново, много по-мащабно и си беше голямо предизвикателство за мен. Сценарият беше в главата ми още от самото начало, а написването на тези 312 страници продължи около осем месеца. Нямаше какво толкова да решавам. Просто го написах. И благодаря на издателство „Българи“ и г-н Николай Тодоров за подкрепата.

- Открехнете поне малко завесата – за темата, времето и героите на романа. Има ли исторически уклон, или е „чист“ художествен роман?

- Когато на едно от представянията на книгата ми зададоха подобен въпрос, аз чистосърдечно им отговорих, че най-омразното нещо ми е преди да започна да чета някоя книга или преди да гледам определен филм, да прочета анонса за неговия сценарий. Това ми разваля удоволствието и напрежението от неизвестността на очакването. Не искам да причиня това на моите читатели. Ще кажа разбира се обаче няколко неща. Действието се развива в България през 1984 г. Романът е напълно художествен. Всеки от читателите ще намери по нещо от себе си или от свои близки в героите му. Разглеждам съдбите на хората, естествено – в контекста на епохата. Има всичко – и любов, и омраза, и кариеризъм, и предателства, и смърт – всичко, което го има и в реалния живот.

- Вече доста хора вероятно са споделили мнението си след като са прочели романа. Какво Ви казват?

- Да, напълно сте права. Отзивите са много и за мен най-радостното е, че явно съм успял да докосна най-искрените чувства на хората. Почти всички ми казаха, че са започнали да четат романа с идеята да прочитат по десетина странички дневно, но не са успели да го пуснат докато не го прочетат докрая за ден или два. Романът ги е завладял. Това много ме зарадва. Най-много обаче съм щастлив от това, че читателите са разбрали, че аз не искам да натрапвам своите оценки или да внушавам кой е добър и кой – лош, да поставям клеймо. Това е оставено на собствената преценка на читателя. Затова и различни хора харесват най-много различни герои. Романът е емоционален и не може да те остави безразличен. Може да те възвиси, нервира или отчая, но със сигурност няма да те остави безразличен.

- Каква аудитория достигате?

- Неочаквано за мен аудиторията надхвърли многократно предварителните очаквания. Предполагах, че романът ще представлява интерес предимно за хората, които са живели през онези години. Но не се оказа така – на представянията на книгата имаше хора от всички възрасти – от ученици до възрастни хора, които разказваха лични спомени от тази епоха. Така вървят и продажбите – сред всички възрасти. Благодарен съм за тази споделена енергия!

- Търси ли се книгата? Как минаха представянията? Всъщност откъде може да си я купят желаещите?

- Това е най-голямата и приятна изненада за мен. Само за четири месеца вече напълно се изчерпаха два тиража и скоро ще се наложи да отпечатваме трети. Никога не съм си представял това и в най-смелите ми прогнози. Първо бяха трите представяния в София – в Американския център на Столична библиотека, в Читалище „Св.св. Кирил и Методий“ в кв. Красна поляна и в читалище „Христо Смирненски“ в кв. Овча купел – препълнени салони макар с дистанция заради коронавируса. Днес книгата вече може да се купи в книжарници „Хеликон“ (и онлайн, и в самите книжарници в цялата страна), в Български книжици, както и в книжарницата под балкона в градинката „Кристал“ в София (ул. „Аксаков“ 10). 

- А сега накъде, да очакваме ли нов роман скоро?

- Човек винаги трябва да бъде себе си във всичко, което прави. Без компромиси. Защото всичко е лично! Ако чувствам, че имам какво да кажа, било то и в художествена форма – ще го направя. Ако ли не – не. Планове вече за нищо не си поставям! Пожелавам на вашия екип и на читателите на Faktor.bg винаги да бъдат страж на истината независимо от цената, която неизменно се плаща за това!