Днес е трудно да намерим думи, за да опишем това, което се случва в нашия свят, каза на пресконференция днес Нобеловата лауреатка за литература за 2015 г. Светлана Алексиевич. Беларуската писателка е специален гост на 39-ото издание на Празниците на изкуствата „Аполония”.

Това е второто участие на писателката в програмата на фестивала в Созопол. Снощи тя участва в срещата „Разказ за катастрофа и катастрофата на разказа” в Художествената галерия на морския град.

На въпроса на БТА как се лекуват и лекуват ли се въобще невидимите рани по духа, които причинява войната върху човечеството,  днес Алексиевич отговори, че самата тя се е питала същото, докато е пишела първата си книга за войната – „Войната не е с лице на жена”. 

„Няма лекарство, което да излекува раните от войната. Но сега трябва да се обърне особено внимание на хората, които се връщат от войната, да се излекуват раните в техните души”, каза писателката. Тя допълни, че в момента е много е важно как ще разкажем какво се случва на украинците и на беларусите в тези съвременни условия. „Важно е това, което вие ще напишете”, подчерта пред журналистите тя.

 „Трябва да се оттеглим от войната колкото се може по-далече, защото тя във всички случаи нанася травми – няма значение дали седим в комфорта на дома си и гледаме телевизия, или сме в интернет, когато научаваме новините от войната”, смята Алексиевич.

„Съгласете се, че светът на всеки от нас е разрушен, след като тази война започна между Русия и Украйна”, каза още тя.  

„Днес е трудно да намерим думи, за да опишем това, което се случва в нашия свят.  Изглежда, че днес имаме присъстващ адресат – култура на войната. За войната е казано и писано страшно много. Но днес трябва да преосмислим всичко това и да хвърлим един нов поглед към тази война, да намерим нови думи за нея”, каза писателката. 

„Путин преобърна мисленето за войната. Европа не е мислила за това, че може да има нова война до този момент”, каза авторката.

Тя посочи,  че в момента пише за Беларус и за това, което се е случило в родината й през 2020 г., като в книгата ще включи и войната в Украйна. „Трудно се намират в момента думи”, смята Светлана Алексиевич. Според нея, в момента в Украйна има много хора, които казват, водени от отчаянието, което изпитват, че няма вече да слушат Чайковски и Шостакович или пък да четат Достоевски, защото са руски творци. „Аз виждам в това вик на техните души”, казва писателката. 

„Катастрофите, на които станахме свидетели и почти участваме в тях през последните 10 години, засегнаха почти всички. И ние трябва да намерим в този смисъл нови думи и нови смисли, с които да опишем всичко това”, смята Светлана Алексиевич. Според нея обаче хората, които работят с думи, не трябва да се отчайват. „Ние просто трябва да работим с тези нови думи”, смята тя.