23 Ноември, 2024

Захари Карабашлиев: Не дооценяваме колко би ни дала историята, ако се обърнем към нея

Захари Карабашлиев: Не дооценяваме колко би ни дала историята, ако се обърнем към нея

Захари Карабашлиев

Не дооценяваме колко би ни дала историята, ако се обърнем към нея, каза пред БНР писателят Захари Карабашлиев и добави:

"Тя би ни дала повече за единението ни, отколкото би била повод за раздори и разделение".

В деня на 139-годишнината от Съединението той подчерта значимостта на този исторически акт, но подчерта, че "то не е направено от цялата българска общност":

"Утешителна приказка е, ако си кажем как българският народ е станал и се е съединил. Не е това истината. Големите исторически събития се вършат от малко хора. Не ни е нужен всеобщ промисъл, за да се стигне до това. Достатъчно е било да имаме условията и да имаме подходящите хора, готови за някои и безразсъдни действия. Винаги действието, макар и безразсъдно, е по-добро от бездействието, умуването и изчакването откъде ще духа вятърът". 

По думите на Захари Карабашлиев живеем на благословено от Бог място, но "явно духовната пустиня - нищетата на невежеството, е по-голяма от другата пустиня - физическата".

Писателят, който е и главен редактор на издателство, беше категоричен, че е неоправдан мит твърдението, че българите са нечетящи.

"Навсякъде хората са едни и същи, в цял свят е сходно съотношението на невежи и необразовани хора спрямо хората със силно, будно гражданско самосъзнание. По-важно е, че образованието прави така, че в едно общество да се подкрепят и подхранват добрите ангели на обществото, а да се обезкуражава злото, невежеството, нехайството", коментира той и изтъкна, че общественият интерес в България страда от това, че образованието пропуска да ни побутне в правилната посока.

Темата, върху която работи в момента писателят, е травмата, нанесена на България от 9-и септември 1944 г.:

"Нещастието, в което ни тласка една тоталитарна система, васална на Съветския съюз. Вероятно най-голямата българска травма, която е все още неизлекувана, все още неразгледана и все още непревързана както трябва, а именно - комунистическата диктатура след 1944 г. Независимо дали говорим за тези рани, те са в нас. Наша отговорност е да ги лекуваме, докато можем, за да не ги завещаваме на идващите след нас. Те не са виновни за това, което ние преживяваме. Бъдещото поколение трябва да бъде оставено с по-малко рани, отколкото ние сме заварили във времето, завещано ни от нашите предци". 
Сподели:

Георги Господинов присъединява към дългия си списък международни отличия още една награда

Писателят получи Голямата награда за литература на Софийския университет

Бурни аплодисменти за Джон Малкович, залата в Народния театър е пълна

Благодаря ви за подкрепата, сподели преди това директорът Васил Василев пред събралите се около театъра

Камбаните на "Нотр Дам" отново огласиха Париж - за първи път след пожара през 2019 г.

От 7 до 8 декември ще се проведат церемонии за повторното откриване на катедралата