Бисер Тошев

Да се завърнеш в бащината къща
когато вечерта смирено гасне…

Когато се случи да съм в Копривщица, винаги се отбивам в дома на Димчо Дебелянов. Мога да прекарвам с часове там и заедно с майка му да го чакам да се върне. Винаги си говоря с нея. Поздравявам я. Неловко се опитвам да я утешавам. Тя все така не ми отговаря. Само веднъж нещо много странно се случи.
Беше петък вечер. Хората се прибираха в родното си място. Градчето се оживяваше, гъмжеше от туристи. В къщата на Дебелянов в края на деня бе пусто. Нямаше жива душа. А аз обожавам тези моменти. Бях седнал с гръб на тревата на няколко метра пред паметника на майка му. Която все така, в кротък унес чака, да дойде нейното дете. Разсъждавах за съдбата на поета. Какво би се случило, ако…

Представях си го как най-сетне се прибира…Цитирах си с насълзени очи – Да се завърнеш в бащината къща, когато вечерта смирено гасне…В този миг зад себе си дочух едва доловим, почти шептящ женски глас да казва: Сине, идваш ли си вече? Чакам те…

Онемях. Обляха ме студени и топли вълни. Устата ми пресъхна. Обърнах се. Зад мен нямаше никой. Само майката на поета си стоеше все така вкаменена, безжизнена и чакаща. Стори ми се, че този път ме гледа по-особено. Вцепених се. Исках да побягна с всички сили. Но не можех да помръдна от мястото си. Дишах тихо. Наблюдавах майката с периферното зрение. Стори ми се, че това продължи цяла вечност. Изведнъж на входа в здрача се появи едър младеж в балтон, с набола брада и с осанката на поета. В ръката си носеше куфар. Личеше си, че идва от дълъг път. С очите си търсеше някого из двора. Сега вече сърцето ми препускаше лудо и ударите му ехтяха над цяла Копривщица. Ощипах се, за да се уверя, че не сънувам. Младежът се насочи с бързи стъпки към паметника. Хвърли зад мен куфара. Едрото му тяло и балтонът закриваха гледката пред него, но много ясно видях, как се прегърнаха силно с жена като след дълга раздяла. Виждах нежните ѝ пръсти в прегръдка на гърба му. После жената го погали по косицата. Сетне го целуна. Чак когато се отмести встрани, разпознах уредничката на музея. Беше посрещнала сина си.