Изложбата "Пробиви в стената", представяща портрети на лагеристи, рисувани от художника д-р Петър Байчев, прекарал пет мъчителни години в "Белене", бе открита тази вечер в Националната художествена галерия.

Част от инициативата "25 години Свободна България", осъществена от Института за изследване на близкото минало, тя бе открита от президента Плевнелиев, проф. Ивайло Знеполски и от Веселин Байчев, син на д-р Байчев.

Това е една уникална и особено въздействаща изложба,  бяха встъпителните думи на държавният глава. Във всеки един портрет, се крие лична съдба, във всеки един портрет, може да се открие един съсипан човешки живот, разбито семейство и години страдания.

Представляваща сама по себе си памет за терора, извършен от комунистическия режим, в нея особено място заемат личните истории, спомените, разказите, образите. Именно чрез тях терорът и насилието на комунизма излизат извън удобната рамка на анонимност и придобиват внушителния мащаб на човешки съдби. Затова тази изложба превръща комунистическия терор от абстрактно понятие в живо и въздействащо лично преживяване, което ни докосва по особено силен начин, каза още президентът.

Според него подобни визуални свидетелства са сред особено важните щрихи в пълнокръвна и неподправена картина, която ще завещаем на идните поколения. И отправи съвет към тези, които ще посетят изложбата: „Вгледайте се преди всичко в очите, те пронизват съвестта ни и се отпечатват в душите и сърцата ни". В тези очи е отпечатана истината за мрачните времена на комунистическия терор, за онези българи, които са били ежедневно мачкани, погубвани и унищожавани зад високите огради на комунистическите лагери, посочи държавният главасмята той.

Росен Плевнелиев е убеден, че днес повече от всякога паметта за техните страдания е жива и няма да бъде заличена от историята и в съзнанието на нашата нация.

"Пробиви в стената" е опита да запълни съществуващата празнина в българската историческа памет относно случилото се в комунистическите трудови лагери, казват организаторите на изложбата. По думите на проф. Ивайлов Знеполски, тя е "свидетелстване не с думи, а с изображения, пренасящи до нас през времето части от самата текстура на човешките същества, затворени зад бодливата тел".

Събрала автентични портрети на български граждани, репресирани от комунистическия режим по политически и биографични причини, както и рисунки, изобразяващи моменти от техния мъчителен живот в "концлагерна България", техният автор успява да запази портретите си и изнесе след излизането си през 1954 година.

Наследниците на д-р Петър Байчев – неговият син Веселин и дъщеря му Александра, изразиха огромното си вълнение от факта, че техният баща днес е почетен по толкова тържествен начин. Изказвайки огромна благодарност към инициаторите и организаторите на изложбата, те споделиха, че през всичките тези години никога не са забравили своя баща, недочакал възмездие за страданията, които той бе понесъл заедно с хиляди други бунтари, станали жертва на терора в годините на комунизма.