След Кристо с изложба в София се завръща и друг голям български модернист – Николай Панайотов. На 22 септември в софийската галерия „Нюанс“ творецът ще представи най-новите си платна, събрани в изложба, носеща заглавието „СИНЯ КРЪВ“.

Ето как Николай Панайотов обрисува с думи философската идея на „Синя кръв“:

„ Червена капка кръв пада в пепелта. Тя е от ръката му. Не усеща драскотината, останала от дългите черни нокти на кучето, впили се за последно при раздялата им.

Преди това е прегърнал подред всички от многобройния род, наредени смирено, прави в пепелта. Влиза и затваря след себе си вратата на чакащия го микробус. И потегля.

Многобройния род, отчаяното куче и червената капка кръв остават в пепелта.

Започва дългото навъртане на километри. Те са свързани с механизма за промяна на цвета на кръвта. Центрофугата за тази промяна отдавна бучи в главата му. С влизането в микробуса и потеглянето започва очакван от години процес на неговото кръвно пребоядисване.

Съсирекът на ръката му е тъмно червен, но той се надява, че вече във вътрешното му кръвообращение при многото преминавания на граници от изток на запад са настъпили необратими процеси на посиняване. И с това преместване се преместват и изоставят, забравят и изчезват завинаги всички предишни негови кръвни предопределености.

На втория ден от пътуването в посока запад, с наближаване на пристигането, решава да провери ефективността от смяната на цвета на кръвта. Захапва неодрасканата от кучето ръка, засмуква и изплюва кръв, но този път не върху родната пепел, а на измития белгийски тротоар на магистралата. Затваря очи и се замечтава, но не е нужна мечта, тя е сбъдната и ето я пред него, блести в сини отблясъци. Наистина е синя, вече изплютата негова кръв, огрята от уникалното, несъществуващото никъде другаде по света целогодишно денонощно белгийско магистрално осветление.

И той изпада в благодарствен екстаз. Намира детските си пъргави сили за катерене по дървета и светкавично достига кръстообразното разклонение високо горе на магистралния осветителен стълб. Има вече две рани на ръцете си, остава му само да се саморазпъне. Прави го.

Така разпънат отгоре, наблюдава изтичането на кръвта си долу по магистралата. Денонощно осветената нова, негова синя кръв.“

Николай Панайотов e роден през 1956 година в град София. През 1983 година завършва стенопис в Художествената Академия, София, а от 1983 до 1990 преподава същата специалност.

След 1990 се установява в Париж, където Френското министерство на културата му предоставя ателие.

Има множество реализации в обществени пространства, като най-значителни са 200 кв.м. мозайки (1988) и театрална завеса в Дом на културата гр.Севлиево.

Прави поредица изложби живопис в галерии в Париж, Белгия и Люксембург, Германия и САЩ, Националната галерия и Галерията за Чуждестранно изкуство, София.

Създател е на сценографията и костюмите за Цикъла на Вагнер „Пръстенът на Нибелунга“ за Софийската опера. Продукцията в момента гастролира в Германия и критиката там я определя като „сензационна“ и „най-красивият Пръстен на Вагнер“.

В последните години твори и живее между ателието си в Париж и Бялото училище в село Стоките, Габровско.