Арх. Атанас Динев

Финалът на Архитектурната седмица в Пловдив се състоя в София.

Понеделник вечер в Софийската Градска Художествена галерия беше празник. Повод бе лекцията на Ян Геел – архитект, бивш професор в Кралската академия по изящни изкуства, Дания , „ най- добрият наблюдател на качеството на градската среда и неоценим като философ на големия град“.

Залата едва побра седящи, правостоящи и седнали на пода, желаещи да чуят и видят един от уроците, преподавани от него в „Градът за хората“ – книгата, която всеки имаше възможност да купи с автограф.

Лекцията бе изпълнена с лекота и оптимизъм, с усмивка и тънко чувство за хумор, въпреки осемдесетте му години. Това ми подсказа, че София ще има нов приятел и сътрудничеството с него ще има резултат.

Не остави съмнение за това и решимостта на гл. арх. на С.О. Здравко Здравков, по чиято покана Ян Геел е у нас.

Независимо от късния час и дъжда, карайки велосипеда си към дома, си мислех за един друг голям приятел на София и България – големия архитект, забележителен мислител и философ Кишо Курокава.

През 1960 година Ян Геел се дипломира като архитект и след 4 – 5 години практика разбира, че нищо не е научил. През 1961 година, американската журналистка и изследователка Джейн Джейкобс публикува прочутата си книга 

„Смъртта и живота на големите американски градове“

Повлиян от нея, той подлага на съмнение и започва да ревизира методологията на модерните и градоустройствените принципи, залегнали в “Propos d’urbanisme” на Льо Корбюзие.

През 1960 година арх. Кишо Курокава на двадесет и шест години е един от създателите на Движението Метаболизъм, представяйки своите идеи, залегнали в манифеста „ Метаболизъм/1960 – Предложението за ново градоустройство“, опонирайки Льо Корбюзие предсказва края на Модернизма със смяна на Епохата на машината с Епохата на принципа на живота. И той Курокава, впечатлен от Джейн Джейкъбс превежда на японски книгата й “The Death and Life of Great American Cities”.

Само преди два дни, на 12 октомври преди 9 години, д-р.Курокава напусна земния живот и се пресели във Вселената на безкрайния велик живот.

Позволявам си да споделя интервю на д-р. Курокава , от 25 септември 1987 година във фоайето на Хотел Витоша – Ню отани, водено и записано от Анатолия Савова.

АРХИТЕКТУРА, НО НЕ ЗА АБСТРАКТНИЯ ЧОВЕК

„Нека движението на ръката да следва линията на мисълта“

- Какъв човек е Кишо Курокава?

- Японец, един архитект, надхвърлил 50-те и вече изправен пред неизбежната старост. Роден съм в 1934 година в град Нагоя.

- Каква е семейната Ви среда?

- Моят баща е архитект и все още е жив и здрав. Имам двама по- малки братя, които също са архитекти.Така че цялата фамилия сме с една и съща професия.

- Може ли да считаме, че интересът към културата на народа Ви, към народопсихологията крие корените си още в детството Ви?

- Мисля, че връзката ми със старата японска култура, с традициите може би наистина идва от детството.Това бяха годините на поражението на Япония във Втората световна война. И аз бях принуден да се замисля, макар и малък, за страната си, за това, какво наистина представлява тя и за истинските й ценности.

- Кое е най – важното, което научихте за професията от баща си?

- От него съм научил, че винаги трябва да си с молив в ръката. Ръката непрекъснато трябва да се движи успоредно с мислите. Ако само движиш ръката си, тогава може да ти закърнее мозъкът. Ако пък само мислиш, можеш да обездвижиш тялото си. Или ако трябва да направим паралел и да го кажем с други думи – архтектът не може да разчита само на теориите си или само на това - да прави конкректни проекти.

- Интересува ме как се роди идеята ви да станете архитект?

- Още в прогимназията бях решил да стана архитект. А може би на моя избор повлия баща ми. И времето ...Родният ми град Нагоя беше разрушен. Аз виждах твърдата решимост на баща ми да работи за неговото възстановяване, за да се роди нов град на мястото на развалините. Възхищавах се на активната му дейност и тогава затвърдих убеждението си да го последвам.

- Вашата професия е несъвместима с разрушенията, с войната. Каква е мисията на архитекта в борбата за мирен свят без ядрена заплаха?

- Архитектите днес могат да се борят за мир чрез добротата си и съдържателната архитектура. Ако в XXI, в XXII век продължават да се създават шедьоври на архитектурата, може би войнолюбците ще се спират стъписано пред тази красота.

- Как според Вас ще изглежда градът на бъдещето, на 2000 година, примерно?

- Мисля, че той ще обедини в себе си съвременните постижения на техниката с топлотата на традицията. Много от старите сгради ни се струват вече ненужни, нефункционални. Но животът на града е свързан с тяхното минало. Ето защо модерната архитектурна творба ще съдържа елементите на лабринта, на многопластовия прочит на миналото и бъдещето.

- Във Вашата архитектура виждаме различни символи: кълбото – на космичното, осмоъгълната форма – на човешкия разум и др. Как осъществяваме тази симбиоза между старата японска култура и философия и съвременното мислене?

- Много от моите идеи са породени от философските идеи на будизма. Подчертавам философските, а не религиозните. Аз смятам, че съм научил много повече не толкова от колегите си архитекти, колкото от хора в други сфери на обществения живот – физици, биолози, философи, историци, литератори ....

- А Вие спокоен човек ли сте?

- Да, спокоен и същевременно нетърпелив. Аз съм теоретик и практик. Аз съм и традиционалист, и по - съвременен може би и от космическа совалка. Изтъкан съм от противоречия, които образуват сложната структура на моето същество.

- А срещу какво недоволствате в архитектурата? С какво не сте съгласен?

- Съвременната архитектура прекалява със своето плоско, едностранчиво измерение. Тя въздействува като пътна сигнализация. Когато човек минава покрай дадена сграда, тя недвусмислено казва, че е училище, болница. Натрапва, така да се каже, своята функция. Мисля, че хората вече са се изморили от тази еднопосочност и се стремят да избягат от нея. На новото време не е необходима такава архитектура. Тя трябва да бъде вълнуваща. От нея да минават тръпки по тялото. Да бъде интересна и да се чете като криминален роман или като вълнуващо лирическо стихотворение. Трябва да се проектира и изгражда, така че различните хора да могат да я четат по различен начин. Не трябва да се създава архитектура въобще, за абстрактния човек. Това е и нейната голяма грешка в модерните й измерения.

- Как се борите срещу това?

- Чрез своите творби и идеята си, че съвременната архитектура трябва да звучи като полифонично произведение. Тя трябва да се промени в съответствие с изискванията на новото време. В нашия свят абстрактен човек не съществува. Всички вие сте момичета, момчета, мъже, жени, деца, стари и млади,българи, японци, англичани и т.н. Мисля, че трябва да създаваме архитектурните форми именно за такива конкретни хора, като се обогатяваме по време на работата си чрез контактите си с културите на другите страни и народи.

- А на младите архитекти какво ще кажете?

- Да повтаряте, да имитирате чужда картина – това до нищо няма да доведе! Движете мисълта и ръката си едновременно! Не мислете само за архитектурата! Не се ограничавайте само в своята сфера на дейност, общувайте с хора от други специалности, за да се обогатите като хора, и като специалисти!

В галерия: Авторът - арх. Атанас Динев