​Турската държава произведе скандален филм за Възродителния процес

Георги Кулов

По държавна поръчка, турският режисьор Осман Седен сътвори скандален филм за т.нар. Възродителен процес. В сериала ,озаглавен „Отново да се родиш” са показани сътворени от фантазията на автора сцени на насилие, които нямат нищо общо с действителността. Филмът е поръчан от Комитата за телевизия и радио на Турция и трейлър е разпратен до някои български медии. Повечето от тях обаче пазят мълчание и дори не искат да коментират манипулацията.

В „Отново да се родиш” се разказва за историята на някои си Юмер,емигрирал в Германия. Според авторът на сериала Юмер е роден в България и е преживял ужасите на Възродителния процес и последвалата го т.нар. Голяма екскурзия. Той се „преродил” в новата си родина без да предаде род и религия.

В това няма нищо лошо. Проблемът е, че в документалния филм е преплетена и твърде много художествена измислица. Твръди се за публични екзекуции на български граждани при отказ да си сменят имената.

-”Съгласни ли сте да си смените имената?”

-„Не!”

-„Огън!”

Това е съдържанието на кратка сценка в иначе документалния филм, но внушенията са зловещи.

По този повод наши изселници в Турция категорично отричат достоверността на лентата. Те споделят за принудата за смяна на имената, но категорично опровергават да е имало подобни изтъпления. Реално убитите при смяната на имената през 1984-1985 г. са н повече от 15 в цялата страна, като в повечето случаи става дума за неволни грешки или престараване на отделни полицаи. Интересно е, че няма и нито дума за ролята на турците комунисти, които за да се докарат пред режима на Живков, и да правят кариера сами си откриваха българския родов корен. Много от тях днес са в редиците на ДПС. За да съществува този проблем обаче вина има и България, която за 25 гдини не успя да разкрие и осъди истинските виновници за провеждането на насилствената смяна на имената, и така прехвърли вината върху целия народ.

Сериалът е само един от случаите на водена в Турция целенасочено „фолклоризиране” на Възродителния процес. По поръчка на Министерството на културата наши изселници пишат книги, които след това държавата разпространява в училищните библиотеки. В тях кипи от героизъм и подвизи срещу „насилието на българите”.

Наред с легалната литература обаче в южната ни съседка се печатат и апокрифни издания. Така по случай двадесетгодишнината от т.нар. Възродителен процес бе отпечатана цяла поредица от книги с анонимния автор Азис бей, посветена на героите от Белене, на десидентската организация Демократична лига и съпротивата на жителите на село Ябланово срещу насилствената смяна на имената. Вместо да бъде предложена в книжарниците ,поредицата се разпространяваше полулегално из нашата страна.