Днес, 17 декември,  от 18 часа в Руския културен център ще бъде премиерата на филма за Христо Ботев „100 000 крачки“. Негов режисьор и продуцент е Искрен Красимиров и е направен по проекта „НЕзабравимата България“.

Това е втората част от трилогията за големия български поет и революционер и е посветена на националния туристически поход Козлодуй – Околчица.

"Походът в чест на Ботев е една от най-големите родолюбиви инициативи в цяла България, казва режисьорът на филма Искрен Красимиров. Тази година в него се включиха 100 000 поклонника, които преминаха по пътя на безсмъртието до връх Околчица във Врачанския Балкан. Това, което беше уникално е, че за първи път от 69 години насам оживелият Христо Ботев, в чийто образ влезе актьорът Филип Филипов, поведе походниците на бял кон от парахода "Радецки" и стигна с тях чак до връх Околчица, като през цялото време им разказваше интересни факти от живота и делото на Христо Ботев. Това магическо, родолюбиво пътешествие заслужаваше да бъде филмирано", разказва авторът на лентата пред Fdktor.bg.

Той споделя, че посланията на филма са адресирани изключително към младите хора, които е добре да познават своята история и нейните национални герои.

"Нашето послание и това, което целим с филмите за Ботев, е да събудим интереса на децата, ученици и студенти към нашата история и българското, а не да бъдем едни чуждопоклонници. Добре е да познаваме нашите национални герои, да ги тачим и любим, и да пазим заветите на Ботев, Софроний Врачански, за когото вече направихме филм, на Васил Левски, Иван Вазов и други. С тези светли личности са свързани и нашите бъдещи проекти", коментира творецът.

Това е 20-ят късометражен филм на Искрен Красимиров, магистър филмова режисура в Нов Български университет. Особено важни за него обаче са филмът за Софроний Врачански „Грешникът светец“ и първият филм за поета революционер „Ботев – от Голгота до Свобода“, с които вече са обиколили над 100 училища в различни градове и села у нас и зад граница.

Режисьорът признава, че сюжетът на филмите му не се позовава на нов архивен материал, а по-скоро се опира на популярни и познати на хората случки, събития и истории, свързани с живота и делото на тези личности, които се опитва да представи по нестандартен начин.

"Ние бягаме от това да поднесем една суха фактология, един сапун", споделя Красимиров." Точно обратното – с нашите филми искаме да провокираме интереса на зрителите, като дадем възможност всеки сам да открие за себе си величието на тези българи и да намери своята истина за тях. Такъв е подходът и в нашия последен проект от трилогията за Ботев, който в момента се филмира, с работно заглавие „Кой уби Ботев?“. Всъщност целта на проекта „НЕзабравимата България“ е да обедини всички документални филми на историческа тематиката под една шапка и създадем един сериозен видео-каталог, една лектория за бележити българи в серия от документални филми, които да се ползват и като учебно помагало в училище", обясни Красимиров.

Въпреки интересът към филмите на „НЕзабравимата България“ и многобройни покани от различни училища и градове у нас и в чужбина, най-голямото предизвикателство пред творците е липсата на подкрепа от страна на институциите и финансирането на тези проекти.

„Най-големите трудности и предизвикателства бяха свързани с набирането на средства и съмишленици. С общи усилия обаче успяхме да направим един добър екип от млади хора, които имат вече професионален опит, и доказани експерти и историци, с които заедно основахме и проекта „НЕзабравимата България“. С много желание, работа и хъс, и помощ от добри хора – българи родолюбци, каквито все още се намират, нещата станаха възможни. Ние се борим и ще продължим да го правим, за да докажем, че има нужда от нашите филми, които вече получиха оценка от българските общности и в чужбина. А те стигат до по-широката публика като ходим при нея – в градове и села, където ни поканят у нас и в чужбина“, разказва още режисьорът.

Голямата му болка и тази на неговите съмишленици е, че българските институции ниглежират проектите им и не им оказват нито морална, нито материална подкрепа.

„Парадокс е, че нашите филми не получиха и най-малка подкрепа от културното министерство. Няколко пъти участвахме с наши проекти, но те не получиха одобрения. Бяха ни отказвани най-елементарни средства за организиране на наши посещения в чужбина, където българи ни бяха поканили, за да покажем нашите филми. Мотивът на министерството бе, че тези филми са направени единствено за децата и учениците в България, което е безумно. Много наши сънародници живеят в чужбина и техните деца също трябва да знаят българската история, ако искаме да има България“ убеден е Искрен Красимиров.