Председателят на асоциацията доц. д-р Тотко Стоянов и д-р Калин Димитров формулираха най-сериозните проблеми за археологическата общност. Те са свързани конкретно със смяната на статута на Националния институт за недвижимо културно наследство, новите правила за функциониране на Теренния съвет и легализирането на възможност за свободни реставрационни дейности по археологически обекти.

Според доц. Стоянов културното министерство се опитва да изземва функциите на културните и научни институти у нас, като концентрира контролните функции във ведомството на Вежди Рашидов.

Идеята да се трансформира Института за паметниците на културата (НИНКН) в държавно предприятие и попадането му под регулацията на Търговския закон вероятно подготвя неговата приватизация. Освен това НИНКН вече няма да бъде независим експертен орган, "който би могъл да се противопостави на някои неудачни предложения", а ще бъде пряко подчинен на министъра на културата.

Теренният съвет, който контролира експертно археологическите проучвания в България, пък вече ще се състои от 17 души, от които само седем ще бъдат археолози. Председателят и заместник-председателят му бъдат назначавани пряко от министъра, без да се изисква те да са археолози или хабилитирани лица.

Третата група промени, които не се приемат от археолозите, са в преходните и заключителни разпоредби. Те "дават законова рамка да се легализират любимите на някои да се изграждат църкви, крепостни стени, т.н. реставрационни работи".

"Новият текст е буквално комичен", посочи Димитров. В това прозира идеята да се превърне в практика това, което се случва в последно време и особено с Южната стена в Созопол, коментира експертът.

Той уточни, че подобна практика е била известна в Европа в средата на 19-ти век, но тя отдавна е отречена. В настоящия закон е посочено, че в реставрационната работа трябва да е включен и проучвателят, а сега това е изключено. Сега пише само експертни лица и без да има изискване да се археолози, какви ще са те - няма да прогнозираме", каза още Калин Димитров.

От асоциацията на археолозите смятат също за некоректно обстоятелството, че  предложенията за поправки в закона са били направени изненадващо за гилдията и във време, през което археолозите са по разкопки и няма да могат да реагират. Освен това проектозаконът е качен на сайта на МК на 9 август, а срокът за реакция е до 16 август, уточни Стоянов.

Този факт е достатъчно красноречив за това, че министър Вежди Рашидов и този път ще играе само по своите правила и на хората от неговото обкръжение, сред които  е директорът на НИМ проф. Божидар Димитров. 

Археолозите и този път не се отказаха от становището си, че хора като Божидар Димитров “профанизират българската археологически наука с техните фондации и открития”. 

Проф. Димитров вероятно стои и зад промените в Закона за културно-историческото наследство. Може би той е и един от експертите, които формират мнението на министерството относно обектите, които да бъдат финансирани, както и размера на средствата, които трябва да се отпускат за тях.

Знаете, че през април за Южното Черноморие се дадоха 650 хиляди за този господин. Очертава се всеки момент да бъдат отпуснати още 900 хиляди, така че стават над 1.5 милиона. При наши питания в МК кой и как определя тези средства ни отговарят, че средствата се определят от другаде – от къде не е ясно. Хвърлят се огромни средства за не стойностни обекти, възмущава се доц.Стоянов.

Няма съмнение, че човекът, който дирижира археологическите проучвания у нас е финансовият министър Симеон Дянков. Той сам сподели, че младежката му мечта била да стане археолог и съзря възможността да развива културен туризъм по Черноморието. Не случайно бе провъзгласен за "главен археолог" лично от културния министър. Вежди Рашидов му даде пълен карт бланш да обявява колко милиони левове да отпуска и към кои археологически обекти да отиват парите. 

Миналата седмица министър Рашидов, "главният археолог на републиката" и Божидар Димитров обявиха отпускането на нови 910 хил. лв. в подкрепа на археологическите дейности по Черноморието.

325 хил. лв. бяха отпуснати за проучвания в Созопол, родния град на Божидар Димитров и любимо място за посещения на Дянков. За крепостта Акра край село Черноморец, кръстена от Божидар Димитров "Българския Помпей", са заделени 90 000 лева.

120 000 лева получават крепостта и Минералните бани Аква Калиде (Термополис), открити отдавна, но останали дълго време неразкопани в чертите на съвременния Бургас. Именно посещението в баните подтикна Рашидов към откровения и вълнения.

За тракийската гробница край Бузовград се отпускат най-много средства - 350 хил. лв. Още 25 хил. лв. се дават за проучване на крепост във Варна.

Почти половината от 910-те хиляди лева, или 415 хил. лв. са предоставени по бюджета на Министерството на културата за НИМ, който да разпределя тези пари по проекти.