Бях си тръгнал от обсъждането на проекта за Небет тепе, то много се проточи, а аз бързах за друга среща и помолих да се изкажа по-рано. Освен това аз не познавам проекта и затова щях да изразя позицията си принцип, разказа пред Нова ТВ шефът на Националния исторически музей Божидар Димитров.
Той отрече да е бил гонен от обсъждането на проекта за "Небет тепе" на арх. Фърков в Пловдив, който по думите му вече е утвърден от Министерството на културата и трябва да се изпълнява.
„Не знам защо колегията на архитектите в Пловдив предизвика това обсъждане, цялото обсъждане беше дребнотемие, разчистване на персонални сметки, трупани с години и много говорене”, каза професорът.
Според него, има хора, които не познават същността на проблема, не са историци, а някои дори се изказват неподготвени.
Бутафория в проекта няма, както някои колеги говорят, крепостта ще се възстановява с камък, не с шперплат и дъски, каквито предполагат да се използват при един бутафорен проект, обясни той.
Проф. Димитров се обяви за възстановяване на крепости от средновековието и древността с оригиналните материали. Според него пример за бутафория у нас е възстановяването на Пернишката крепост, направена от пластмаса. "Архитекти се правят на историци и това пречи на такива проекти да се реализрат. В случая става дума за професионална завист, защо този аржитект прави проект, как то и аз мога", коментира историкът.
Според него, всички държави в региона възстановяват такива исторически обекти - крепостите до зъбер, църквите до покрив. "Имаме много крепости у нас за възстановяване - те са над 6000, много туристи ще дойдат да ги видят. Никой няма да дойде да гледа останки в земята ", каза шефът на Националния исторически музей.
Още от Арт Фактор
Българин откри лятната програма „Шекспир в парка“ в Ню Йорк
Ванцети Василев от години живее и твори в САЩ, културната програма е част от тържествата в чест на 250-годишнината от създаването на страната
Лили Иванова възпламени Париж с втория си концерт в зала „Олимпия“
Да се пее в този храм на френската, европейската и световната култура е привилегия, запазена за малцина избрани
Как филмът „Мечтано приключение“ с голямо българско участие заслужи приза в Кан
"Историята с кастинга е нещо, което аз поне не бях виждал. Над една година, всяка седмица, няколко човека обикалят не само София, но и България и избират по интуиция хора, с които разговарят. Ако те се съгласят да минат през процеса на кастинга, ги водят в нашия офис, снимат ги", сподели продуцентът на лентата Илианжа Велеков