Петък, 27-ми януари 2017. На стр. 9 в актуалния брой на "Франкфуртер Алгемайне Цайтунг" (ФАЦ) излиза дълго есе от Илия Троянов. Заглавието му: "Предателство, как е твоето име?". В увода четем: "Преди две години разказах в романа си "Macht und Widerstand" (на бълг. "Власт и съпротива") за живота по времето на диктатурата на ДС в родната ми страна България. Наскоро научих, че българският преводач на книгата е бил агент на ДС и е преправил текста по съответен начин."

- "Г-н Троянов, в увода на есето твърдите, че българският Ви преводач е бил агент на ДС", попитаха автора в интервю по телефона от "Дойче веле".

- "Уводът е от съответния редактор във ФАЦ и е написан сензационно", отговаря писателят.

И все пак: от есето става ясно, че към преводача Любомир Илиев се отправят обвинения в принадлежност към ДС, както и упрекът, че е преправил умишлено някои пасажи. Конкретно става дума за употребата на преизказно вместо изявително наклонение, както и за отсъствието на няколко изречения, които въобще не са били преведени на български. Нещо, което, според Илия Троянов, а и според журналисти и рецензенти, които са чели и двете версии и са се свързали с него, променя смисъла на съответните пасажи.

"Българският превод на романа се появи през септември 2016. По същото време в България излезе книгата със стихове на българския литературовед Пламен Дойнов "Балът на тираните" (...) Вероятно никога нямаше да разбера нещо за тази публикация, ако на 41 страница не беше отпечатано стихотворението "Агент Георги превежда "Власт и съпротива"". Разбрах за това едва през зимата. (...) Изведнъж се почувствах пренесен в собствения ми роман", четем в есето на Илия Троянов, публикувано във ФАЦ.

И още: "Обадих се на Пламен Дойнов. Той бе изключително сдържан. (...) Многократно повтори, че тази история не е за телефона. На въпроса какво го е накарало да напише това стихотворение, той отговори, че като литературен историк е получил достъп до архивите на ДС и по-точно до груповото досие на бившите съюзи на писателите и преводачите - нещо, което му е било необходимо за провеждането на научни изследвания."

В публикацията Троянов разказва още, че Дойнов не познавал Илиев и че за тези разкрития той нямал никакви лични мотиви. Самият преводач Любомир Илиев написал в отговор на запитване на Илия Троянов, че това било клевета, както и че се замислял дали да подведе под съдебна отговорност Пламен Дойнов. Трябвало обаче да обсъди тази стъпка първо с адвоката си.

 "Никакво развитие не очаквам аз. Отдавна съм престанал да очаквам каквото и да е развитие в тази държава, която се нарича България. Написах това есе, защото това трябва да бъде документирано и всичко друго не зависи от мен", отговаря Илия Троянов, който признава в публикацията за ФАЦ, че няма как да получим яснота по този случай без достъп до архивите на ДС, без открит разговор с преводача.

"С прочита на всяка следваща грешка в превода ме застигна ужасното усещане, че хегемонията на Държавна сигурност е сложила впоследствие ръка на текста ми. Реалистично или параноично беше моето предположение, че някогашният доносник продължава да изпълнява поръчките на своите някогашни господари? (...) Попаднах в онова коварно царство на преположенията и подозренията, което съвременниците описват като мерзката реалност на някогашната система", казва Илия Троянов .