Издъхва Методий – светец за българите и покровител на Европа

На 6 апирл 885 г. издъхва Методий, по-големият брат на Константин Кирил философ. За българите имената на славянските първоучители са се превърнали в част от националната и културна идентичност. Православната църква ги почита като светци.

Рождената дата на Методий се отнася към 815 г. Той е кръстен Михаил.

За детството му се знае по-малко, отколкото за това на по-малкия му брат Кирил. Житията на двамата братя свидетелстват, че са родени в Солун, в семейството на византийския друнгарий (морски офицер), подстратега и управител на Солунска област Леон (роден в Солун и вероятно от гръцки произход), известен в българската историография като Лъв и жена му Мария (вероятно славянка).

По-късно исторически извори сочат, че за кратко Методий става управител на "Склавиния" , около 843 г. Областта е недалеч от Солун и е била населена със славяни.

Големият цивилизационен принос на Методий е свързан със съставяне на глаголицата. Методий се оттегля като монах в манастира „Свети Полихрон” в Мала Азия и се отдава на книжовни занимания.

Смята се, че именно там е съставена глаголицата - първата славянска азбука. Това Методий прави заедно с брат си и завършват делото си в 855 г. По това време би трябвало да са преведени и най-важните за християнското богослужение книги.

Черноризец Храбър в своя трактат „Сказание за буквите“ дава точно годината, когато е завършена азбуката - в 6363 г. от "сътворението на света" (6363 - 5508 = 855 г. н.е.). По това време българският престол е зает от княз Борис I, във Великоморавия управлява княз Растица, наричан и Ростислав, а панонски граф или княз е Коцел. Куйо Куев изчислява, че ако се приложи не Цариградския мондиал 5508, а Александрийския и вместо обичайната му стойност 5492, се приеме 5508 то събитието се е случило в 862-863 г., което съвпада с Моравската мисия на солунските братя. Неговата хипотеза, обаче не се приема еднозначно от всички историци.

За разпространението на писмеността и делото си Методий осъществява наколко просветителски мисии: Хазарска, Аланска, Великоморавска мисия, Панонска, Римска мисия, Втора Великоморавска мисия.

В 884 г., според местните извори Методий се отправя към Прага, за да започне християнизацията на Бохемия, тук той проповядва на славянски и покръства владетеля ѝ Борживой I и съпругата му Людмила заедно с голям брой чешки славяни. 

Малко преди смъртта си Методий посочва за свой приемник, като ръководител на школата и като архиепископ на Моравската църкв, изявения си ученик Горазд.

Междувременно за нов папа е избран Стефан V (VI), който се противопоставя на дейността на Методий.

Методий умира във Велеград на 6 април 885 г. и най-вероятно е погребан в епископската църква. По нови изследвания той е погребан тържествено в „стената зад олтара на Света Мария“, неизвестната главна църква на Велика Моравия. На церемонията се извършва славянска и гръцка литургия.

Днес Методий е канонизиран за български светец и папа Йоан Павел Втори го обяви заедно с брат му Кирил за покровители на Европа.