Христо Марков

Те истински никога не са напускали Пловдив. Свирили са из цяла Европа, но винаги са се връщали в града на младостта си. Просто са много велики пловдивски майни, които направиха през 60-те и 70-те год. на 20 век Пловдив столица на истинския голям рок! Много велики и много витални! И досега са такива, въпреки че вече наближават достолепната възраст, когато всеки мисли за утрешния ден, за болести и пенсии.

Невероятно хубаво е, че една млада журналистка Добринка Димова написа книгата „Ние от рока” и обезсмърти едно велико поколение от историята на истинския Пловдив, когато софиянци са носили вода на рокаджийте от града на тепетата. В онези времена музиката на големите групи от Европа идва в Пловдив по невероятни канали, пловдивските майни я учат и правят парчетата, така че славата им покрива цяла България, но тръгва от Пловдив. Просто са най-добрите и това не се отрича от никого и досега.

Великият Личо Стоунса/Илия Караянев/ 

Личо Стоунса, Тето, Алаина, Чоко, Чарли, Ванкиша, Еди, Ванко Филибето и още един куп големи музиканти разказват в книгата за времето на рока, за оня Пловдив, който никога няма да е същия. Разказват за копоите на ДС, които винаги са петите им и трупат листчета в досиетата им. „Не ме пускаха дълго време в чужбина и се оказа, че досието ми в ДС е две педи.” – споделя Личо Стоунса. Но въпреки всичко тези момчета забиват здраво и опъват жици във Вариетето, „Тримонциум”, Казиното и с групите на Емил Димитров и Лили Иванова. Събират всяка вечер във Вариетето по 3-4 000 души, което си е революция тогава в българската музика. „Най-дивите концерти бяха вечерите по Великден, за да не ходят младите на църква ни пускаха нас и ставаше страшно.” – споделят сега ветераните на рока. Като историята на Стрина Дона. Тя дошла в Пловдив нейде от балканските села, защото взели земята на баща и, а тя не искала да блъска в ТКЗС-то. Намерила си работа като хигиенистка в палата „Химия” на Панаира и вечер, когато излизали на сцената Личо и Тето във Вариетето, тя захвърляла парцала и започвала да реди сола на дръжката на метлата. Станала първата рокаджийка в Пловдив за години напред. Това са правели тези момчета от скапаните от социализъм граждани. Защото са били свободни и много „груви”.

Двама президенти...

Оная вечер в галерия UPARK онези времена се върнаха – поостарели, уморени, очукани от живота, но с хъса на онези времена тези пловдивски майни върнаха спомена и романтиката на големите рокаджийски концерти. Легендите пак оживяха в спомените. Имаше много сълзи и красота, защото няма да се върнат и защото освен групата на големите художници в онези времена в Пловдив е имало и група на големите музиканти, на истинските рокаджий. Така и не записа общ албум – съдбата ги разпръсна по Европа, по корабите, по заведенията на свободния свят. Някои останаха завинаги там, но повечето се върнаха в родния град, защото са преди всичко майни и в кръвта си. Едни казват, че не са успели да запишат общия албум, защото като големи индивидуалности егото на всеки е било много силно, а други твърдяха, че по онова време ДС е правила всичко възможно да ги спре – просто разлагали младежта. Всъщност стигат до запис, но тогава някаква комисия в Балкантон им казва, че свирят велико, но звучат много ала Пърпъл.

Една от легендите - Тето/Стефан Костов/ от Вариетето

И накрая малко разказчета от Тето, просто за да си спомнят хората, когато Пловдив бе Меката на рока, а иначе онези времена ще останат като красива и неповторима легенда, като светъл лъч във времето на социализма, когато е можело да се забива толкова здраво, че да превъзпитат цели поколения. Може би затова и досега тези стари и здрави момчета са без изключение убедени антикомунисти.

Разказва Тето/Стефан Костов/: „В ГДР идва Ташо Славов да ме изпрати, ама предишната вечер сме се напили като казаци. Толкова сме пияни, че хващаме друг самолет. Една хубавица ме пита за къде съм. За София, отговарям. Тя: Ние сме за Москва. Изтрезнях! От нещастие. От десет самолета не можах да улуча този за Ню Йорк. Съдба!”

„След три дни запой и рок в София с Личо тръгваме да се прибираме. Минаваме през „Кристал”, а отвън се събрали най-нашумелите музиканти – „Щурците”, „Тангра”, „Сигнал”. Те започват да се бутат: Стоунса минава. В един момент някой се обажда: О, Личко, заповядайте де, да се видим. Да, отговори Личо, ще дойде и този ден. Когато се научите да свирите, ще дойда да седна на вашата маса. А сега си гледайте работата! Настана пълна тишина. Никой не смее да каже нищо. Това означава авторитет.”

Ами това е – времената на рока ще живеят още в Пловдив!