Кралската шведска академия на науките присъди Нобеловата награда по физика за 2025 г. на трима изтъкнати учени от Съединените щати – Джон Кларк (Калифорнийски университет), Мишел Х. Деворе (Университет Йейл и Калифорнийски университет) и Джон М. Мартинис (Калифорнийски университет). Отличието е за тяхното откритие на макроскопичния квантов тунелен ефект и квантуването на енергията в електрическа верига, съобщи БНР с позоваване на официалният сайт на Нобеловия комитет.

В серия от експерименти лауреатите успяват да докажат, че явленията на квантовия свят могат да се проявят и в системи, достатъчно големи, за да бъдат видими с просто око – обекти с размер, сравним с човешка ръка. Чрез тунелен ефект електрическа система, изградена от свръхпроводници, може да преминава от едно състояние в друго, като че ли "преминава през стена". Учените показват, че такава система абсорбира и излъчва енергия на отделни порции, тоест нейната енергия се квантува – напълно в съответствие с предсказанията на квантовата механика.

Физикът проф. Николай Витанов, един от водещите световни специалисти в областта на квантовата информатика и ръководител на Центъра за квантови технологии, коментира значението на това признание:

"Работата на тримата колеги е известна отдавна – става дума за откритие, направено преди около 40 години, което вече има конкретни приложения. Те откриха ефект, който съществува в макроскопични електрически вериги. Квантовото тунелиране не е тяхно откритие – то е известно много преди това, но те показаха, че благодарение на квантовото тунелиране може да се квантува токът в един макроскопичен обект."

Според проф. Витанов това постижение представлява мост между квантовата физика и инженерните технологии – доказателство, че квантовите принципи не са ограничени само до микроскопичния свят на атомите и частиците, а могат да бъдат реализирани в реални устройства. Именно върху тези идеи днес се изграждат съвременните квантови компютри и свръхчувствителни измервателни системи – пряко продължение на откритията, за които през 2025 г. бе присъдена най-престижната награда във физиката.