Учените Сусуму Китагава, Ричард Робсън и Омар Яги спечелиха Нобеловата награда за химия за 2025 г. за разработването на нова форма на молекулярна архитектура, създаваща материали в помощ със справянето с предизвикателства като изменението на климата и липсата на прясна вода

Тримата лауреати работиха за създаването на молекулярни конструкции с големи повърхности, през които могат да преминават газове и други химикали и които могат да бъдат използвани за събиране на вода от пустинния въздух, улавяне на въглероден диоксид или съхранение на токсични газове, съобщи Ройтерс.

Академията заяви, че някои от тези материали имат забележително голяма повърхност - порест материал с размерите на малко кубче захар може да съдържа повърхност, равна на голямо футболно игрище.

„Малко количество такъв материал може да бъде почти като чантата на Хърмаяни от „Хари Потър“. То може да съхранява огромни количества газ в малък обем“, каза Олоф Рамстрьом от Нобеловия комитет по химия.

„Нови възможности за решаване на предизвикателства“
Наградата, която се присъжда на повече от век, се присъжда от Кралската шведска академия на науките, а победителите си поделят 1,2 милиона долара, както и славата от спечелването на може би най-престижната научна награда в света.

Китагава каза на пресконференцията за Нобелова награда, че е дълбоко поласкан от наградата. „Мечтата ми е да улавям въздух и да го разделям – например на CO2, кислород, вода или нещо подобно – и да го превърна в полезни материали, използвайки възобновяема енергия“, каза той.

Китагава е професор в университета в Киото в Япония, Робсън е професор в университета в Мелбърн, Австралия, а Яги е професор в Калифорнийския университет в Бъркли, САЩ.

„Лауреатите предоставиха на химиците нови възможности за решаване на някои от предизвикателствата, пред които сме изправени“, се казва в изявление на награждаващия орган.

Третата Нобелова награда за 2025 г.

Нобеловата награда за химия беше третата награда, обявена в тазгодишната поредица от награди, в съответствие с традицията, след тези за медицина и физика, обявени по-рано тази седмица.

Учредени в завещанието на шведския изобретател и бизнесмен Алфред Нобел, наградите за постижения в науката, литературата и мира се присъждат от 1901 г. насам, с няколко прекъсвания, най-вече поради световните войни.

Самият Нобел е бил химик и неговите разработки в тази област са допринесли за богатството, което е натрупал от изобретението си на динамита през 19-ти век. Наградата за икономика е по-късно допълнение, финансирано от Шведската централна банка.

Превод: Faktor.bg