Нобеловата награда за физиология и медицина за 2025 г. беше присъдена за откритие, което обяснява как имунната система атакува враждебни инфекции, но не и собствените клетки на тялото

Призът се споделя от японеца Шимон Сакагучи и американските изследователи Мери Брунков и Фред Рамсдел, пише BBC.

Те откриха „охранители“, които елиминират части от имунната система, които биха могли да атакуват тялото. Работата им се използва за разработване на нови лечения за автоимунни заболявания и рак.

Победителите споделят награден фонд в размер на 870 000 британски лири. 

„Техните открития са решаващи за разбирането ни за това как функционира имунната система и защо не всички развиваме сериозни автоимунни заболявания“, каза председателят на Нобеловия комитет Оле Кампе.

Изследването на триото е от решаващо значение за разбирането на това как работи имунната система – как ни предпазва от хиляди различни инфекции, които се опитват да нахлуят в тялото. Но в същото време оставя собствените ни тъкани невредими.

Нашата имунна система използва бели кръвни клетки, които търсят признаци на инфекция – дори вируси и бактерии, които никога преди не е срещала.

Клетките използват сензори – наречени рецептори – които се произвеждат произволно в квадрилион различни комбинации.

Това дава на имунната система способността да атакува голямо разнообразие от нашественици, но случайността на процеса неизбежно създава бели кръвни клетки, които могат да атакуват тялото ни.

Учените вече знаеха, че някои от тези проблемни бели кръвни клетки са унищожени в тимуса – където белите кръвни клетки узряват.

Нобеловата награда тази година се присъжда за откриването на регулаторни Т-клетки – известни като пазачи на имунната система – които пътуват из тялото, за да обезоръжат всички други имунни клетки, които го атакуват.

Знаем, че този процес е повреден в случаите на автоимунни заболявания като диабет тип 1, множествена склероза и ревматоиден артрит.

„Откритията положиха основите за нова област на изследване и стимулираха разработването на нови лечения, например за рак и автоимунни заболявания“, споделят от Нобеловия комитет.

При рака регулаторните Т-клетки спират организма да се бори с тумора, така че изследванията са фокусирани върху намаляване на техния брой.

При автоимунните заболявания проучванията се фокусират върху стимулиране на регулаторните Т-клетки, така че тялото вече да не бъде атакувано. Подобен подход би могъл да бъде ефективен и за намаляване на рисковете от отхвърляне на трансплантиран орган.

Превод: Faktor.bg