"Не може да се бяга вечно от бюджетния въпрос. Това граничи с много сериозна безотговорност. Започвам да си мисля, че даже сериозните наблюдатели отвън ни се смеят. Изглежда странно - колко време една държава няма бюджет. Трябва да се намери решение, иначе се ходи по много тънък лед". Това заяви пред БНР икономистът Лъчезар Богданов от Института за пазарна икономика.

"Законът за публичните финанси предвижда какво се случва, ако няма бюджет - след първите 3 месеца се харчи до размера на приходите, т.е. ние по естествен път ще имаме едно балансиране на бюджета и тогава със сигурност ще трябва да се орязват разходи. Това трябва да е ясно на политиците - ако те нищо не правят, скоро ще влезем в ситуация, в която така или иначе ще има много болезнено бюджетно дисциплиниране и тогава не е много ясно кой ще решава откъде ще се режат тези разходи - на кого няма да се платят заплатите в срок, по кой договор дадена община или държава няма да си плати дължимото, чии заплати няма да бъдат платени, пенсии, всички разноски. Това е алтернативата. Няма добър сценарий. Ако не се постигне решение да се приеме бюджет, отиваме към сценарий, който няма да е много приятен за политиците и тогава хората логично ще си задават въпросите - защо причинихте това, нямаше ли по-добър вариант", обясни той. 

Не сме в ситуация, в която трябва да се приемат драматични мерки и да се правят огромни орязвания, драматично свиване на разходи или огромно вдигане на данъци, подчерта икономистът. Според него с малки усилия сме близо до това да имаме бюджет с нисък дефицит.

"Трябва да се постигне политически консенсус - България в тази ситуация не може да планира бюджет с дефицит 6%, той трябва да е под 3%". 

"Трябва да се прегледат всички разходи, да се види къде в този проект за бюджет има някои надписани или твърде щедро заложени суми. Примери има всякакви. Капиталовите разходи - там понякога се включват проекти, които със сигурност няма да се реализират в рамките на тази година. Очевидно има проекти, които са записани само на хартия. Същото е с издръжката - сега разноските са съвсем различни. Има неща, които могат да се съкратят и да се контролират разходите", посочи Лъчезар Богданов. 

В приходната част трябва да си държим на думата, категоричен бе той и обясни: "Имаше временни антикризисни мерки в данъчната сфера - сега е времето те да бъдат прекратени и да се върнем към действащата си общоструктурирана данъчна система от преди 2020 г.".

Икономистът даде пример с ДДС-то, както и с данъчните облекчения за деца, което според него не е политика, насочена към най-нуждаещите се. По думите му помощ трябва да бъде давана на нуждаещите се през социалната система. Има още много неща, например в съдебната система, допълни той.

По темата за застраховането Лъчезар Богданов отчете, че в България има много неизползван потенциал: 

"В България се застраховаме много по-малко от средното за ЕС и със сигурност много по-малко от страните с най-силно развита застрахователна култура. Животозастраховането е с изключително нисък дял - там има огромен потенциал за разрастване. Много рискове в България напълно се неглижират. Тук има връзка и с публичната политика. Всички неща, които виждаме с бедствия и аварии и след това очакванията по някакъв начин всичко това да бъде възстановено от държавния бюджет и данъкоплатеца. При много от тези рискове почти отсъства доброволно застраховане".

Колкото по-богата е една страна и колкото с колкото повече фискално пространство разполага едно правителство, толкова по-лесно може да покрива и възникнали непредвидени събития, включително природни кризи и финансови и външни шокове за икономиката, посочи той. По думите му в добри времена трябва да се действа разумно и да се трупат излишъци, за да може да се реагира в тежки ситуации.