Интервю на UA  със заместник командира на руския легион "Свобода на Русия, който воюва с нашественика в Украйна в състава на ВСУ,  Максимилиан Александрович Андронников (прозвище: Цезар)

— Как мислиш, не е ли сега основната задача на всички хора с добра воля да направят всичко възможно, за да не може Путин отново да продаде на Тръмп някакво „лято 2026“ или „лято–есен 2026“ като бърз край на войната?

— Абсолютно вярно. Основната задача на всички хора с добра воля, особено на хората с добра воля и оръжие — както гласи старата американска поговорка: доброто слово и револверът действат много по-добре от просто доброто слово — е да не позволят на Путин отново да се опита да продаде на Тръмп бързо приключване на войната. Той се опитва да завземе Донбас не от 2022-ра, а още от 2014 година. Засега не му се получи и с всеки ден, с всяка седмица това става все по-трудно.

През последните месеци виждаме, че от Венецуела буквално изнесоха неговия приятел Мадуро. Ясно е, че ситуацията там не се е променила кардинално — това е смяна на декорите. Иран се клати, тресе се, не е ясно дали тези кървави клерикали ще се задържат. Икономиката на Русия не е във форма, а с човешките ресурси има сериозни проблеми — „пушечно месо“ вече откровено не достига.

Зимата той заложи на тактика, подобна на тази на нацистките войски при блокадата на Ленинград. Това, което сега прави с големите градове на Украйна, е от серията „можем да повторим“, но не за нашите деди, а за онези, които се опитваха да уморят или замразят Ленинград. Тази тактика ще продължи до края на февруари или началото на март, докато студовете отслабнат. Терорът срещу Украйна ще продължи постоянно, както от първия ден на нахлуването.

— Ще успее ли да проведе операция за бързо превземане на Донбас?

— Меко казано, съмнително. Много съмнително. Той не вижда граници, загубил е рационалността си. Дори и да завземе нещо, вече е на релсите, по които трябва да завзема все повече и все по-далеч. Често се повтаря тезата, че Русия няма проблем с човешките ресурси, че може да залива всичко с трупове, както през Втората световна война. Но това не е вярно — ресурсът не е безкраен.

— Обясни защо.

— Русия излезе от Първата световна война, когато бяха мобилизирани около 10% от населението, докато в други държави мобилизацията беше по-висока. Но Русия беше технически и икономически изостанала. Днес, ако сравним Русия с Европа, която многократно я превъзхожда икономически и технологично, става ясно, че войната продължава само защото на „хората с добра воля“ не им достига решителност да подкрепят думите си с дела.

— Какво виждаш на фронта по отношение на проблемите с личния състав?

— Пълномащабната агресия вече по продължителност надмина част от Втората световна война, а резултатите за противника са скромни. Те не щурмуват Берлин — щурмуват разрушени ферми и горски пояси. Виждаме чуждестранни наемници, хора, които не са дошли от добър живот. От масовите „месни щурмове“ вече се отказаха — не могат да си ги позволят. Действат чрез изтощение и бавно просмукване. Но фронтът не се е сринал нито през 2025 г., нито в началото на 2026 г.

Победата не се определя от стрелките на картата, а от цената, платена за всяко придвижване, и от това колко още може да издържи системата. В Русия основният принцип остава „ние за цената няма да се спрем“.

— А как руското общество е готово да „не се спре за цената“?

— Обществото е уморено, но е аморфно, атомизирано и инертно. Прагът за промяна е много по-нисък, отколкото в цивилизованите страни. Русия е реален постсъветски проект, който след 2007 г. отново тръгна назад. И все пак всеки дарение за легиона, за дронове и безпилотни системи, помага не само за защитата и освобождението на Украйна, но и за освобождението на нашата родина.

Безпилотните системи коренно промениха войната. Един дрон за няколкостотин долара унищожава войник или техника, които струват на противника многократно повече. Дори Китай вече повишава цените, защото разбира, че Путин няма да издържи дълго и се опитва да „изцеди кравата“.

— А ако се стигне до всеобща или скрита мобилизация?

— Реакцията на руснаците обикновено е бягство. При първата мобилизация милиони напуснаха страната — и то не най-безполезните за икономиката. Много хора излязоха в сивия сектор. Това е нож с две остриета и не гарантира успех. Исторически колкото по-активно тласкат хората към война, толкова по-бързо се сменя властта.

— Ще се радват ли руснаците на смъртта на Путин?

— Да, но само ако наследникът не продължи същия или още по-жесток курс. Бедата на Русия е, че я управляват възрастни, закостенели хора, които могат да предложат само връщане назад. Хората са инертни и пасивни, но това има и парадоксален плюс — никой не се мотае в краката, когато започнат промени.

— Как виждаш бъдещето?

— Русия вече е на дъното. Остава само ръководителите ѝ да бъдат изпратени там и да започнем да изпълзяваме от блатото към цивилизована държава. Борбата ще продължи и след войната — политически и идеологически, като битка за умовете. Демокрацията изисква отговорност, а това е трудно за инертна маса. Но друг път няма.

— Ще продължи ли Путин войната при икономически срив?

— Да, защото за него цената няма значение. Елита забогатя от войната, а народът ще плаща. В крайна сметка ресурсите ще свършат, а разплатата ще дойде. Докато Западът помага колебливо, ние можем да разчитаме само на себе си — на смелостта, умението и търпението си.

— И накрая: има ли повече доброволци?

— Потокът е стабилен. Все повече акции на съпротива се случват вътре в Русия. Хората разбират, че лежането без действие е безполезно. Трябва да се действа — внимателно и с мерки за сигурност.

Б.Р.

 * Движуха – разговорна руска дума, означаваща шумно, динамично действие, суматоха, активност. Владимир Путин сам използва  „движуха“, за да опише войната с Украйна като нещо, което „раздвижва“, мобилизира и държи обществото в напрежение. В неговия речник това е цинично оправдание на насилието – войната не като трагедия, а като „екшън“, който поддържа режима жив.