Александър Йорданов*

Много от т. нар. интелектуалци се самоопределят като либерали. Но в края на 80-те години в Полша комунистическата власт падна не когато интелектуалците застанаха срещу нея, защото те дълги години правеха това, а когато се вдигнаха на протест работниците корабостроители в Гданск и стоманолеярите от Нова Хута. В това отношение филмите на Анджей Вайда  „Човекът от мрамор” и „Човекът от желязо” са повече от поучителни.

Впрочем, преди два дни се навършиха четири години от деня, в който ни напусна този световен кинорежисьор. Истински интелектуалец. Щастлив съм, че имах честта да го познавам. Бяхме почти съседи във варшавския квартал Жолибож. Разговаряхме на улицата, той бе и мой гост.  И много поучителни неща научих от него, за което благодаря на големия български кинорежисьор Иван Ничев – също интелектуалец, че ме запозна с него.

Но мисълта ми е за тайфата от хиляда интелектуалци, подписали едно колективно писмо. Те се пишат разбирачи на политиката. Но именно тази им претенция доказва, че не са интелектуалци. Защото в България от политика всички разбират. Всички са интелектуалци. Дали хиляда повече или по-малко няма никакво значение. Стане ли дума за политика всички стават „интелектуалци”. И в този смисъл „хилядата интелектуалци” са част от правилото. А мисията на истинския интелектуалец е друга.

Гледах в петък вечер Димитър Коцев – Шошо, представен като интелектуалец,  в телевизионното предаване „Панорама” на БНТ. И мога да ви уверя, че никога Анджей Вайда не би отишъл във вечерно студио на националната телевизия и то през месец октомври, по блузка с къси ръкави. Елементарно е, за да го пояснявам. Свързано е с културата и интелектуалността. Но тъй като много от нашите „интелектуалци”  се пишат либерали, то би трябвало да уважават мнението на своя гуру Франсис Фукуяма.  Защото Джордж Сорос, когото спрягат за такъв, е само възможността да се усвояват едни лесни пари, а Фукуяма е идеолога, ценностната им ориентация.  

Та покрай Коцев - Шошо си припомних за едно интервю, което украинският политик и журналист, родом от Афганистан, Мустафа Найем - основател на „Громадське телебачення” („Обществена телевизия”) и редактор на информационния портал „Украинска правда”, бе взел през август 2014 г. от идеолога на либерализма - американският професор Франсис Фукуяма.  На 21 ноември 2013 г. Мустафа Наейем бе първият украински интелактуалец, който призова гражданите да излязат на протест на площад „Независимост” в Киев след като стана ясно, че тогавашния украински проруски президент Виктор Янукович (негово копие на PowerPoint  у нас е Румен Радев) отказа да подпише Споразумението за асоцииране с Европейския съюз.  Така започна украинската Революция  на достойнството, в която най-важно бе да се смени президента и да се възпре руската хибридна война. В началото това бе само студена война, а след това тя стана и гореща. И загинаха хиляди обичащи живота хора. 

В култовия си труд „Краят на историята и последният човек“ (1992) Фукуяма твърди, че либералната демокрация е съвършената и върховна форма на управление на човешкото общество. Той предполага, че именно тя ще сложи край на военните конфликти. Реалността го опроверга. През септември 2013 г. в Киев той изнесе лекция, в която изрази разочарованието си от управлението на президента Янукович. Два месеца по-късно избухнаха протестите на Майдана. Те бяха коренно различни от това, което демонстрира от три месеца т.нар. протест у нас. Украинският Евромайдан целеше да прогони проруския президент и да спре проруската ориентация на украинската политика. Българският т.нар. протест цели да върне руското влияние и то цялото,  т.е. такова каквото си го знаем, че е винаги, когато управлява Българската социалистическа партия. 

В практически план и извън интелектуалните фантасмагории, т.нар. протест помага на проруската партия БСП да се върне на власт. Но интелектуалността на нашите „интелектуалци” е толкова голяма, че те не схващат това. Или ако го схващат, но подкрепят т.нар. протест, то те са циници. И са част от руския сценарий срещу България. Техен "интелектуален" лидер е несъмнено президентът Румен Радев. Той изразява в синтезиран вид техните разпилени мисли. В Европа го наричат „проруският президент на България”. Не случайно инициаторите на антибългарската резолюция на Европарламента Радан Кънев и Елена Йончева са гласували против включването в нея на текст, който го визира и в който се „приветства решението на българското правителство да изгони дипломати, за които се твърди, че са провеждали военен шпионаж и са събирали информация, класифицирана като държавна тайна, с намерението да я предадат на трета държава”. Т.нар. протест у нас обслужва антиевропейските интереси на тази „трета страна”. 

В този смисъл е важно либералните интелектуалци да чуят своя гуру. През 2014 г. Франсис  Фукуяма отправи към активистите на гражданското общество, които по принцип са винаги критично настроени спрямо управляващите, следния призив:  „Аз мисля, че на вас ви е необходимо да преминете от критика на властта към това отвътре да заставите правителството да работи. Това е много важен момент, защото вие не можете да направите това, ако останете единствено в гражданското общество.”  Посланието му бе ясно: „...самото гражданско общество не може да управлява страната. Затова и активистите му трябва да направят тази крачка и да станат инсайдери”, т.е. да влязат в „конфиденциалната зона на политиката”, там където тя се прави. Посланието е към активистите на Майдана. На въпрос дали това означава, че те трябва да станат политици, Фукуяма отговаря: „Да. Те трябва да влязат в политиката. Трябва да са готови, че ръцете им ще се изцапат в мръсотията, че ще се наложи да правят компромиси и да вършат много неща, които правят членовете на всички правителства по целия свят.”  И след това пояснява: „Аз знам, че в гражданското общество съществува устойчиво мнение, че всички политици са лоши, че правителството е лошо и респективно, ние сме единствените, които можем да запазим нашата чистота, за да даваме пример. Но с такъв подход вие никога няма да получите успешно правителство. И ако има хора, които искат поне нещо да променят, те трябва да влязат в политиката и да свършат това сами."

Всъщност това е урок и за интелектуалеца Коцев - Шошо. Влизай, драги Шошо, в политиката. Стани партиен член, стани депутат и дори министър стани, та белким оправиш  България,  щом така безхаберно раздаваш присъди над политиците. Така постъпиха истинските интелектуалци в Полша и в Чехословакия в края на 80-те и началото на 90-те години. И мнозина български интелектуалци постъпиха по същия начин в началото на демократичния преход. Влязоха в политиката.

В Полша имах щастието да общувам с такъв интелектуалец – проф. Бронислав Геремек, уникален изследовател на средновековната история и култура. Запознах се с него, когато бе министър на външните работи на Полша. И подкрепи България за членство в НАТО. 

В деня на изборите Коцев-Шошо и другарите му ще разпръснат своите гласове по различни партии и резултатът ще бъде, че „огледалото” на  „хилядата интелектуалци” ще се пръсне на парчета. И промяната няма да се получи. Защото евентуално идване на власт на БСП не е промяна.  

Проф. Франсис Фукуяма твърди, че гражданските активисти трябва да поемат риска да влязат в политиката, за да не си останат само празни дрънкала. Впрочем у нас много от т.нар. граждански активисти си служат единствено с езика на омразата. А както виждаме от т.нар. протест в София и със символиката на омразата. Нещо несъвместимо, както с интелектуалните, така и с европейските ценности. Несъвместимо е то и с християнските, и с човешките ценности. Тези „активисти” мразят, ругаят, клеветят и лъжат, говорят дори за смърт. Готови са да бият, както видяхме в петък вечер, когато пред Националната телевизия бе нападнат един разумен и представил се достойно политик - евродепутатът Андрей Новаков. Много от нашите "интелектуалци" са най-обикновени комплексари. 

Така че наш Шошо е време да създава партия като "интелектуалеца" Слави Трифонов, или да се записва в партия, която да го прати в парламента. Това е съветът на гуруто на либерализма Франсис Фукуяма.  Аз само го припомних. В противен случай току виж, че вместо Димитър Коцев – Шошо, в парламента влязат поредните неинтелектуалци. Примерно Корнелия Нинова, Христо Иванов и ген. Атанас Атанасов, Мая Манолова и т.н.  И промяна естествено няма да има.  

*Коментарът е публикуван на фейсбук страницата на автора.