По нейните думи еврото е един защитен механизъм - осигурява сигурност и защита на спестяванията на гражданите
На България няма да се наложи да спасява държави от еврозоната, които изпитват трудности. Това заяви пред БНР Лиляна Павлова, бивш вицепрезидент на Европейската инвестиционна банка.
"В договорите, които подписваме и в правилата, които функционират, много ясно е казано, че нито една държава няма да плаща дълга на друга. Ние участваме със своята вноска, която е пропорционална спрямо БВП. Средствата се управляват от Стабилизационния механизъм и в условия на криза се предоставя кредитиране, подкрепа на съответната икономика, но по никакъв начин това не създава риск за икономиките на страните членки на еврозоната", коментира Павлова.
По нейните думи еврото е един защитен механизъм - осигурява сигурност и защита на спестяванията на гражданите.
Въвеждането на еврото ще доведе и до по-ниски разходи за бизнеса, защото ще се спестят средствата за обмяна на валута, посочи още Павлова.
Тя изтъкна още, че вече ще можем да участваме пълноправно в дебатите и във взимането на решенията, с други думи гласът на България ще е равен на гласа на Германия, Франция, Италия, Испания.
Влизането в еврозоната дава достъп до Европейския механизъм за стабилност, посочи още Павлова.
Тя бе категорична, че инфлацията се влияе от пазарите, а не от валутата, в която се разплащаш.
Още от Бизнес
Министър Пулев: Преговорите с „Райнметал“ започваме от "празен лист"
Министърът на икономиката уверява, че са подадени документи за удължаване на дерогацията след решението на САЩ, подчертавайки, че "Лукойл" не преработва руски газ
Икономическа депресия и вълна от фалити заливат Русия
От януари до юни 2026 г. руските съдилища обявиха 3550 юридически лица в несъстоятелност - увеличение с 10,8% в сравнение със същия период на 2025 г., съобщава „Комерсант“
Руската централна банка понижи основната лихва въпреки скоростната инфлацията
Институцията понижи и прогнозата си за годишния растеж на брутния вътрешен продукт на фона на засилващия се натиск върху руската военна икономика