Д-р Валентин Янев, Граждански комитет- Западни Покрайнини

 В създадения преди около 5 години сръбски филм Poreklo Srba Šopova (Произход на сръбските шопи, б.а.) с автор Игор Милосавлевич е изкристализирала цялостната концепция на Сърбия като историография, свидетелства на чужди автори, български свидетелства, народни обичаи и фолклор обосноваващи измисленото твърдение, че в Голям Шоплук разпрострял се на територията на четири съвременни държави живее население наречено шопи, което по своя произход е сръбско етническо племе. 
 
По начина по който Милосавлевич  представя установените от него разнородни доказателства, неговият филм има претенциите да е професионално направен, обоснован, достоверен, даващ принос в сръбската историография относно дискусионната тема за произхода на шопите. Авторът се  е потрудил да събере „доказателствен материал” от областта на филологията, лингвистиката и литературознанието. Позовава се на сръбски експерти, чужди автори и даже български свидетелства.
Нека да видим основните тези изложени във филма, целящ да докаже концепцията му за 
 
сръбския произход на шопите
 
Основното твърдение е че, коренното, местно население на Балканския полуостров и то именно в сегашното българско землище е било по своя характер старосръбско, с вече оформен старосръбски говор. Веднага прави впечатление фактът, че авторът незнайно защо подминава присъствието на траки и пелазги, предшествуващо идването на всякакви други етноси на Балканския полуостров! Това е обективно документирано в Ромейските хроники от онова време. Основополагащо в тезата на Милосавлевич е, че придошлите през V-VI век предци на сегашните българи по тези земи били  Татарско племе, което наложило контрол над завареното старосърбианско население. Разселвайки се между тях татарите постепенно усвоили старосърбианския говор и престанали да използуват своята татарска реч. От нея останали само няколко татарски думи в употреба. Със самочувствието на „експерт“ Милосавлевич заявява, че от татарския език би трябвало да остане поне 30%  речников фонд за да може вече уверено да се направи връзка между татарския говор и сега пректикувания български такъв. Авторът признава, че такъв значителен остатък от татарски думи в българскя език няма и това мимоходом е подминато, вероятно защото татарите така силно са прегърнали старосръбския говор, че изцяло са отхвърлили своя майчин. Но изводът е ясен. Сегашните българи- бивши татари проговорили и усвоили изцяло старосърбианския език от онова време. Сега пък възниква друг проблем със съществуващите езикови отлики между съвременния сръбски език и настоящия български говор. Нали отначало всички сме се разговорили на един език, ние дивите татари и те - сияния сръбски народ. Защо тъй по-късно сме се разминали в приказките. Игор Милосавлевич обяснява и тук му намира решение, че видите ли татарите се пристрастили да говорят тази архаична, прастара версия на сръбския език, докато сърбите живеещи на запад усъвършенствали езика си до сегашното му състояние. Тъй щото в източна България останал да се говори старосърбианския говор. Така се оказва, че ние българите всъщност нямаме собствен език, а говорим на някаква стара версия на сръбския език! 
 
Но ето доказателства от речниковия фонд на сърбите и българите. Например в западните сръбски земи, включително и шоплука се използвали звуците Ч и ДЖ, докато в източна България използвали Ж и Щ. Следващи примери, че шопите не употребявали звуците Ф и Х, докато в централна и източна България те широко се практикували. Авторът изрежда още множество еднакви думи използвани в шоплука и същинска Сърбия, които българите от източна България не употребявали. Милосавлевич се позовава на съществуваща езикова Ятова граница разделяща езиковите области на Източна и Западна. Като на изток се използвали звука Я в множество думи, а на запад, където живеят сегашните сърби и шопите се използвал изключително звукът Е. Милосавлевич обяснява това именно с факта, че татарите не претърпели развитие в старосърбианския си говор оставайки на Ятова форма, докато шопите и останалите сърби еволюирали към Етова форма на речта. 
 
Трогателни са лингвистичните усилия на Милосавлевич
 
 да обясни по един псевдонаучен начин разлики и прилики в речта на сърби, шопи и българи според неговата класификация. При това опирайки се само на сходства и различия в използувани думи. И нито дума не отронва за граматика на езиците. Стигайки до тук в лингвистичните си упражнения авторът затвърждава изводите си, че българите са татари, а шопите са етнически сърби. Това значение на думите, което придава Милосавлевич ме навежда на съмнението, че аз може би имам нещо американско в мен, защото  съм започнал доста често да употребявам изрази като окей, супер, хепиенд, бай-бай и други подобни. Дали не мога да се сдобия с виза за посещение в Америка с това оформящо се вече мое американско самосъзнание заради думите, които употребявам?
 
По нататък опирайки до именната система авторът твърди, че в стари времена шопите в Голям Шоплук всъщност нямали презимена, а само собствено име и някакъв прякор играещ ролята на фамилно име. После видите ли в края на XIX и началото на XX век българите им наложили въвеждането и на презимена. Когато иде реч за съвременния шопски език и граматика Милосавлевич не успява да обясни защо Вук Караджич прави известната си езикова реформа така, че основен става сръбският език говорещ се в северозападните предели на Стара Сърбия. Така източните области, тоест шоплука изпадат така да се каже от литературния сръбски език.
Считайки, че е приключил с лингвистичните си разсъждения Игор Милосавлевич навлиза в друга „доказателствена” област - народните обичаи, традиции и фолклор. Той изброява сръбски обичаи като славенето на СЛАВА, празника ЛАЗАРИЦА, обичая за побратимяване, като типични за сърбите и днешните шопи, но непознати за останалите българи, Видовден празнуван изключително в Сърбия, но и в шоплука.
 Следва позоваване на сръбски историци и учени като Цвиич, Спиридон Гопчевич, Веселинович, Нешич и други твърдящи, че шопите са безспорно  сърби. Даже тенденциозно и избирателно цитира български източници като Константин Иречек, Петко Славейков и Филаретов и изказани техни съмнения, че шопите може би не са българи, защото имало нещо по-особено в тях. Сега и аз се замислям, защото моя дядо ми е разказвал как по време на войните между сърби и българи,  българските полкове налитали на нож на сърбите, викайки мощно ур-а-а-а-а. Не така стояли обаче нещата с шопските войскови отделения. Те като атакували сърбите не ревели Ура, ами  псували „кам ги нихната мамка сръбска!” Така погледнато може да се каже, че шопите наистина са се държали малко по особено спрямо сърбите. 

 Подминавам вече несериозните твърдения, че шопското население възпявало в своите песни само сръбските крале. Крал  Милан бил засипан с молби от шопи, живеещ в западното българско землище да станат част от сръбската държава. Сръбската държава ги била освободила от турското робство. Трябва да припомним на автора, че въпреки настоятелните молби на руския император Александър II, Сърбия да се включи веднага във войната срещу Турция през 1877 година, сръбският крал страхливо и предвидливо изчаква военния резултат от продължителната обсада на Плевен. Чак когато Плевен пада в ръцете на обединените военни сили на Румъния и Русия, крал Милан навлиза в западното българско землище, окичвайки се със славата на освободител. Тази подробност обаче е без значение за Милосавлевич. Той вижда някакви външни сили и интереси на Великите Сили и Русия предопределили придаването на част от шоплука на нововъзродената Българска държава. Нито дума, че последващия Берлински конгрес разпокъсва освободените български земи на пет части като Сърбия се облагодетелствува за миноритарното си участие във войната с придобиването на Понишавието, Пирот, и Моравско, където българските шопи биват подложени на незабавна асимилация и сърбизиране.
 
Интересни са проведените ДНК изследвания сред цялостния български етнос.

До тук с твърденията на Игор Милосавлевич в неговия филм. Сега да анализираме последователно изказаните  твърдения и тези. Да започнем с лингвистичните му упражнения. На какви езици говорят народите по света включително българите, в частност шопите, сърбите и татарите? Необходими са някои предварителни обяснения. 
Човешката реч е един от елементите характеризиращи много сигурно народностната принадлежност и произхода на една човешка общност. С думите
и особено със структурата на езика 
 
не могат да се правят фалшификации

 Тоест граматиката (структурата) се явява най-трайният компонент на речта.
Тя се състои от морфология-синтаксис-фонетика. Именно за това граматиката на езика е един от факторите обособяващ общност от хора в един народ.
Нещо повече, чрез структурата на езика може да се определи произходът на
една народностна група и свързаността или разделността и с други народи.
Така данните от ДНК-то и граматиката на един език се оказват най-сигурните опорни точки чрез, които може да се определи принадлежността на една човешка общност към този или онзи народ. 
 
Езиците по света са два вида - синтетични и аналитични. Тяхното развитието задължително  върви от състояние на синтетичност към състояние на аналитичност. Българският език е аналитичен по своя характер и като такъв през цялото си съществуване, движейки се през синтетични езици им е оказвал влияние в посока към аналитизъм. Това обяснява и факта, че почти всички балкански езици са били повлиявани от българския.
Още от преди хиляди години езикът на българите е бил аналитичен, защото няма как само за няколко века да мине към аналитизъм и то пък контактувайки си със старосърбиански синтетичен език. Такава еволюция в развитието на езиците до сега не е позната. Езикът сам по себе си не е вкаменена форма. Изменящата се страна на езика са думите. Неговата устойчива същност (за хилядолетия) е структурата му, тоест граматиката. За това трябва да се има предвид, че във времето наборът от думи е много променлив, но за сметка на това конструкцията или граматиката на езика е изключително стабилна. Заради това е невъзможно да се правят фалшификации по отношение на народностна принадлежност чрез позоваване на езикови и то речникови сходства или различия. Или както е казал през 1823 година руският историк от германски произход Христиан Френ:

„Дори всички следи да изчезнат от миналото на някой народ, винаги остава един последен свидетел, чрез който може да се отгадае тайната
на неговия произход. Този последен и безсмъртен свидетел е езикът на
даден народ, който пази в себе си белезите от всички големи периоди на неговата история.”
 
 Същевременно е известно, че всички славянски езици са синтетични, включително и сръбският. Тоест те имат в своята структура падежи. Под падеж се разбира отношението на едни думи към други думи в едно изречение. Да речем отношение на принадлежност. В аналитичният език това се изразява с предлога на. За пример изречението: Законите на крал Душан. В сръбският език отношението на принадлежност се изразява с  особено окончание в края на думата, което се нарича падежно окончание. Тогава същото това изречение изглежда така: Закони краля Душана.
 
Какво представлява българският народ и какви са неговите съставки? Дали  наистина сме татари според сръбски историографи и учени в Македония? Ако сме такива то и нашият език би трябвало да има характеристиката на татарския. 
                     
Какъв е татарския език? Учените го класифицират като тюркски език, една от неговите разновидности. Този език по характеристиката на своята граматика принадлежи категорично към групата на синетичните езици. В него са установени 6 падежа: именителен, винителен, принадлежен, оригинален, насочен, место-времеви. Специалистът в тази област Г. Фейзанов в своя разработка „Кратка морфология на татарския език” описва даже съществуването и използването на 8 падежни форми. Също такъв език е и сръбският със своите 7 падежа. Казахме по-горе, че българският език спада към групата на аналитичните езици, тоест той е без падежи. Теориите откъде води началото си са различни. По начало българският народ се състои от три съставки: прабългари, славяни и траки. Част от българските историци приемат тезата за дългия поход на най-древните прабългарски племена от далечния изток в района на планинския масив Хиндукуш с окончателно поселяване в района на делтата на река Дунав. Именна прабългарската съставка е носителка на държавнотворното начало и граматиката на езика ни. Според последни исторически, антропологични, лингвистични и документални хроники излиза на преден план друго обяснение. Всъщност траки и прабългари са едно и също нещо. Счита се, че през периода на всеизвестния ПОТОП, около 6000 години преди Новата ера част от траките и пелазгите, които се явяват предшественици и впоследствие съплеменници мигрират далеч на изток в Азия. Следват и по-късни миграционни вълни предизвикани от натиска на Римската империя върху областите Мизия, Тракия и Македония. Така на изток потеглят огромни потоци от тракопеласги. Установено е със сигурност, че трако-пелагийските племена са имали вече добре развит аналитичен говор. Последват нови преселения на народите в Азия причинени от Хазарски и Арабски натиск, този път в обратна посока. Вече обсъдихме, че в Кубратова България въпреки своята етническа и религиозна мозаичност тракопеласгите в никакъв случай не са били малцинство, както и да ги обозначаваме  като например прабългари. Последваща мощна миграционна вълна ги връща обратно на Балканския полуостров, където те се съединяват с останалото местно тракийско население. Така те стават категорично мнозинство над по-късно появилите се славянски племена на полуострова от предимно полско-чешки произход. Причинити за тези миграции не са добре изяснени понастоящем. Това вероятно е силният хазарски натиск от още по далечния изток, съжителство с печенежките племена и сериозните военни сблъсъци с Киевска Рус. Но това с нищо не променя факта, че прабългарите/тракопеласги са говорели аналитичен език, а за нас това е най-важното. Това праща 
 
на бунището всякакви сръбски теории, 
 
че сме били, татари, монголи, хуни или нещо подобно. Граматиката на нашия език, непроменила се през хилядолетията показва ясно, че ние произхождаме от индо-иранския кръг народи и култури с ранно еволюирал език в посока на аналитизъм. Така стават ясни безпочвени твърденията на самозвания сръбски лингвист и производител на филмови фалшификати Игор Милосавлевич, жонглиращ на тема общи думи  - Ятово и Етово говорене. Но трябва да си дадем ясно сметка, че въпросната личност просто е изразител на общата сръбска теория по този въпрос. Нещо повече, сръбските филолози и лингвисти трябва да си дадат сметка, че именно сръбският език е под постоянното влияние на българския и макар и бавно претърпява еволюция в посока към аналитизъм. Това се случва и с останалите съседни ни езици - гръцки, румънски и турски, които също вървят от синтетизъм към аналитизъм но този процес с изпадане на падежите и добавяне на нови глаголни времена протича еволюционно много бавно. Впрочем хората населяващи всички дялове на Македония говорят категорично аналитичен език еднакъв с този на българите!
 
Изводите оставям на читателите. От тук става ясно, че да се опират на някакви сходства на думи, използвани от българските шопи и сърбите е безпредметно, защото езиковите заемки са нещо обичайно в граничните райони, където съжителстват различни етности. В тази посока са и направените заключения на българския професор езиковед, филолог и лингвист Беню Цонев, който вместо да се занимава с „избиване на хиляди Сурдулишки мъченици” през 1916 година прави обстойни езикови проучвания с екип от специалист в Ниш-Алексинъц, Сокол баня, Чифлик, Княжевец, Нови Хан, Гърляне, Зайчар, Болевец, Криви вир, Паракин, Кюприя, Деспотовец, Свилайна, Жабари, Влашки дол, Пожарево, Лесковец, Враня. Научната му експедиция обхожда Моравско и Понишавието и изследва подробно особеностите на говорите. Установеното диалектично сходство с тези в Косово, той ги обозначава като Косовско-Моравско наречие. Открива в тях десет категорични български характеристики, като най-съществената е липсата на въпросните падежи. Крайният извод на професора е, че:
 
” Можем смело да твърдим, че тия говори (моравските-б.м.) са два пъти повече български, отколкото сръбски”
 
Що се отнася до народните обичаи, празници и традиции ще изброя само няколко от тях, които се празнуват само от българските шопи, а в централна Сърбия и представа си нямат за тях. Става дума за Мишкин ден, празнуван на утрото на Димитровден, Вълчи ден празнуван след Тодоров ден, Лудата сряда, когато не се работи, а се сади само бял лук и се вари кукуруз. Сватбеният обичай при сръбския и българския етнос включително  шоплука, торлаците се различава значително. Разходите при сърбите се поемат изцяло от младоженеца, докато при българите ги поемат кумът, старият сват и девера. И още доста детайли в сватбения ритуал са различни при двата етноса имайки предвид шопите в северозапада именувани торлаци.
Ние бихме могли да дадем и още множество примери от времето на турското робство, когато в Тимошко, Понишавието и Поморавието са се вдигали поредица от бунтове и въстания, в основата на които са стояли българските шопи населяващи въпросните земи.  Предводители са им били Тодор Българина, Дебели или наричан още Баба Новак, Петър Парчевич и Петър Богдан-водачите на Чипровското въстание от 1688 година. Техни следовници стават Георги Пеячевич и Богдан Маринов. Не може да пропуснем и легендарния хайдут Велко, когото сърбите също се опитват да си го обсебят, а той е чист българин, роден от баща Петър и майка Петра Заечарско. Друг легендарен български водач е Стефан Сингелията, загинал геройски в тежки сражения край планинския гребен „Каменита глава”. Тези и други последващи жертви са с отрязани глави от турците и същите са зазидани в известната  черепна кула- Келе-куле. През 1821 година голямо българско въстание повдига Нишкият владика Милетий за жалост завършило с погром и обесване водачите на бунта.  Сърбите и тези герои не се посвеняват да ги обявят след време за някакви сръбски юнаци. В по-късните години на робството, когато сърбите се добират до някаква степен на васално княжество, те винаги са се възползвали от бунтовете и въстанията в пограничните си области повдигани от местното българско население. Но това са го правели само заради собствените си интереси лавирайки между подкрепата на Австро-Унгария от една страна и Русия от друга. Българските шопи са се превръщали само в пушечно месо без да получат освобождението си заради което са хващали пушките. Истината за характера на тези въстания се открива в редовните публикации на тогавашните сръбски вестници „Сръбски народни новини”, „Видов Дан”, „Сръбски новини” и също така австрийската преса. В публикациите си тогава журналистите съвсем естествено представяли тези въстания и жертвите като български въстания  и борба на българското население за освобождение. Как сега тези българи населявали Шоплука станаха сърби от източни сръбски племена е 
 
пълна загадка
 
Но разпространението на някакъв манипулативен сръбски филм за шоплука сам по себе си не би представлявал някакъв особен интерес за да му се обръща толкова внимание. Обезпокоителното е друго. Вече се вижда съвсем ясно разработвана и провеждана нова национална доктрина за обединяване на всичк сърби в една държава включително чрез завземане територии на съседни  независими държави. Примери за това има достатъчно. Непрекъснато се говори за „Сръбски свят” и то от най-високо ниво -президента Вучич.
Косово е един отдавна тлеещ пример за тази тенденция. Ако не могат да си го присъединят цялото, то тогава биха опитали да отцепят поне Северно Косово в което живее сръбско малцинство  в десетина сръбски общини.
Съвсем скоро парламентът на Република Сръбска в Босна и Херцеговина прие за свои отличителни белези химна и знамето на Република Сърбия.
Не престават опитите за овладяване на Черна Гора отвътре чрез местни еничари най-вече от средите на намиращите се там сръбски черкви.
По отношение на България започва да се говори за някакво сръбско малцинство живеещо в западните ни области Видин, Враца, Трън, Брезник, София, Кюстендил и практически до линията на река Искър. Така е, когато ние не осветляваме историческата истина за българския характер на шопите в Моравско, те сърбите да проявят апетитите си за присвояване чак до Ихтиман. Още по обезпокоително е, че нашата Българска Православна Църква и нейният нов Патриарх Даниил вече провеждат откровено 
 
предателска просръбска политика
 
 За поредна година нашият патриарх Даниил води служба в черквата „Света София” над мощите на сръбския крал Стефан Милутин и след това повежда литийно шествие в центъра на града заедно с пристигнали  високопоставени сръбски свещеници. Нашите православни попове „право” славят един сръбски крал завладял не малки територии от западното българско землище и така допринесъл да се разклати държавата ни и по-лесно да падне под турско робство.

 Изумиха ме последни официални твърдения от сръбска страна, че Враца бил населен със сърби и може  така да се разглежда като сръбски град!
А митът за някакви „Сурдулишки мъченици” на брой повече от 20 000  избити уж от българските военни власти по време на Първата световна война е най-голямата тиражирана лъжа в следвоенна Европа.  Историческата наука разобличи други лъжовни митове като прикриваното убийство на хиляди полски офицери в Катин от главорезите на Сталин, укривания Гладомор, провеждан от болшевиките в Украйна, прикриваното завземане  на половин Полша и войната с Финландия от болшевишките пълчища. Все неща  изобличени накрая като грандиозни исторически фалшификации или гузни премълчавания. Но това, което сътворява сега официалната сръбска власт приписвайки ни несъществуващи злодеяния в Поморавието и претендираща за 1/5 от българската територия и население 
 
не бива да се подминава повече с мълчание
 
 Сърбите са известни като подпалвачи на войни, справка 1885 година - Сливнишката епопея; справка атентата в Сараево, отпушил Първата световна война; справка началото на десетгодишната война на Югоразпада; справка неприкритото намерение да анексират Република Сръбска и накрая не им стига всичко това, но отправят провокации и към нашата държава България. 
Призовавам официалните български власти да съсредоточат всякакъв ресурс на западната ни граница за да неутрализираме всяка възможна агресия. Вижда се, че НАТО ще става все по-неефективно, за това трябва да разчитаме на собствените си сили.
Боже  пази България!
 
 Б.Р. Вижте предишните две статии на автора: Технология  на отродяването – сърби  ли са шопите? и Защо пропагандата на Белград представя шопите за сърби – зловеща технология  на отродяването