Британският външен министър Ивет Купър отхвърли предложенията на Франция и Италия за възобновяване на преговорите с руския президент Владимир Путин.

„Мисля, че се нуждаем от доказателства, че Путин наистина иска мир, а в момента не виждам такива“, каза Купър в интервю за  Politico.

Коментарите ѝ идват на фона на опасенията в Брюксел, че ЕС може да бъде изместен от играта, ако Вашингтон поеме водеща роля в бъдещи преговори с Москва.

„Виждаме огромен ангажимент към процеса, който Украйна води със Съединените щати и с европейска подкрепа, разработвайки планове за мирно уреждане, включително гаранции за сигурност“, отбеляза министърът.

Тя призова за засилен натиск върху Русия чрез санкции и военна подкрепа. НАТО трябва да "удвои усилията" за сигурността в Арктика, за да защити региона от руска агресия, заяви пред Би Би Си Ивет Купър, която е на посещение в скандинавските държави.

По време на посещение при британските сили в Северна Норвегия, Ивет Купър заяви, че алиансът трябва да подготви съвместна операция, известна като "Арктическа стража", за защита на региона, точно както прави в Балтийско море. Тя също така каза, че съюзниците, включително САЩ, трябва да се обединят около общата заплаха, въпреки продължаващите разногласия около Гренландия.

Президентът на САЩ Доналд Тръмп многократно е изразявал интерес към закупуване на богатата на минерали Гренландия, като Белият дом не е изключил използването на сила за анексирането ѝ, припомня Би Би Си, цитирана от Факти.бг. Исканията му бяха отхвърлени от лидерите на Гренландия и Дания, член на НАТО, чиято полуавтономна територия е островът.

Към Ивет Купър се присъедини и нейният норвежки колега Еспен Барт Ейде, който заяви, че спорът между Европа и САЩ за Гренландия е "разсейване" от по-голямата заплаха за сигурността в Украйна. Британският външен министър каза, че "Арктика е вратата, през която руският Северен флот може да заплашва Обединеното кралство, Западна Европа и Норвегия, Съединените щати и Канада, така че цялата трансатлантическа сигурност зависи от арктическата сигурност".

Турция планира да се присъедини към мисията на НАТО за укрепване на източните граници на Алианса за възпиране на Русия, предаде ФОКУС. По-специално става въпрос за патрулиране на въздушното пространство в Естония и Румъния от турски изтребители, пише Reuters, позовавайки се на турското Министерство на отбраната.

Отбелязва се, че първоначално турските самолети ще бъдат разположени в Естония и ще останат там от август до ноември. След това турските изтребители ще патрулират в небето в Румъния от декември тази година до март 2027 г.

Турските военни подчертаха, че това всъщност не е първият епизод от участието им в мисии на НАТО на източния фланг. Министерството припомни, че Турция вече се е присъединила към засилени мисии за патрулиране на въздушното пространство на Полша през лятото на 2021 г., както и в Румъния от ноември 2023 г. до април 2024 г.

Както отбелязва агенцията, новият епизод от разполагането на турски изтребители в Европа идва на фона на усилията на НАТО за укрепване на отбраната след серия от нарушения на въздушното пространство на Алианса от Русия.

От Министерството припомнят, че следващата среща на върха на НАТО, насрочена за юли, ще се проведе в Турция.