Росен Йорданов

Посещението на американския военен министър Лойд Остин в София ще остане в историята като поредното самоунижение, което причинихме на нацията. Нежеланието да дадем оръжейна помощ на подложения на подло изтребление украински народ  можем да причислим към редицата решения, които ни позиционират в дъното на моралното и достойното за една нация. Отново се оказваме изключително жалки. Не съм изненадан, че всичко това се случва, защото още преди години предупреждавах, че имаме за президент един русофил, който ни пробутаха за натовски генерал. Той си има вътрешен министър, който прилага методите на НКВД, пробута ни за премиер човек, който не съм сигурен какво мнение има по съдбовни проблеми и какви са му демократичните устои. Премиерът е без позиция, очевидно неподготвен за поста, който заема, а това вече е ясно за всички. Липсват му лидерски качества и да мисли стратегически. Обграден е от кохортата на една ретроградна фигура каквато е Корнелия Нинова. Зад нейния гръб пък наднича професорът Румен Гечев, който през 1994 ни докара до национална катастрофа с фалита на 14 банки. 
С немотивираната позиция на министър-председателя да не даваме оръжие и муниции на Украйна беше 

унижен българският народ

И най-циничното – наложиха с манипулации и пропаганда представата, че сме русофилски народ, а народът ни не е такъв. Българите трябва да знаят и да помнят, че имаме достойни русофили, които са се сражавали срещу руските агресори, за да отстояват България. На бойния фронт е достатъчно да припомня името на ген. Иван Колев. А как да забравим битките на фронта на словото и духа на патриарха Вазов? По поръчка на тази уж братска държава бе посечен в центъра на София и Стефан Стамболов, за който султан Абдул Хамид възкликва горко: „Проклета бъди страна! Родена си само за чуждо робство.” 

Но в тази тежка и сложна геополитическа ситуация се оказа, че имаме и едно неподготвено и нереформирано Министерство на отбраната, с генералитет който има само нашивки за украса, но без стратегическа мисъл. Генералите и командването трябваше мотивирано да убедят и министъра си, и премиера, че военната ни помощ за Украйна е част от съюзническия ни ангажимент към НАТО и съвсем не ни въвлича като страна във военния конфликт. А защо финансовият министър искаше да въвлече България във войната, но на страната на Русия, като беше предвидил извънредно от бюджета на министерството си 126 млн. лв. за ремонти в Русия на старите съветски самолети?

В тази тежка ситуация смяната на путинофила Стефан Янев с обикновен бюрократ от Брюксел, който дори не е експерт, съвсем не променя ситуацията. За капак е и хроничният проблем с част от командния състав на уж натовската армия и Военното разузнаване, които от години се държат като 

филиали на руските специални служби

Лъжа е, че те представят  и отстояват българската позиция. Дълг наш беше като част от Алианса да предоставим въоръжение на Украйна, да сменим  остарелите съветски ракетни установки с нови модерни натовски системи „Пейтриът“ – тази позиция защитава и военният експерт проф. Румен Кънчев,  а аз имам доверие на преценката му. По същия начин можехме в добрия смисъл да оттъргуваме и трошляците МиГ-29, защото украинската армия ги познава и може с тях да отстоява свободата си, а за нас са само финансово бреме за поддръжка.

Голяма вина за този провал имат БСП и представителите им във властта, но то май че цялото правителство е от тяхното котило - съшити неомарксисти, тесни социалисти, бивши комунисти, анархисти и обикновени чекисти. Това е истинският им образ и той се разкри тотално, след като нито една от коалиционните формации не събра сили да се противопостави на 

руската заповед да не помагаме с оръжие на Украйна

За съжаление образът на този кабинет е съчетание на най-лошото и най жалкото, което нацията ни може да представи в момента. Там става дума за очевидна зависимост за пари – един ги чака от Москва, друг от Дубай получава пари, трети от Белград. Касичката на доновете е изпразнена и някой трябва да попълва авоарите им. Жалкото е, че всичко това става в една европейска България, но дебелашки, нагло говорят все от името на народа. В такива моменти се показва истинското лидерство, което днес липсва. Преди години Нинова се биеше в гърдите че е мъж, но нищо мъжко не показа, освен да брани путинските интереси. Така нареченият български политически елит е просто жалка картина. Тези индивиди дори нямат елементарната идея, че нациите чрез техните лидери в критични моменти показват достойнства, които

 ще определят в бъдещото отношението към тези народ

А ние посяхме снишаване и недоверие. Световните лидери са готови да пристигнат в Киев под бомбардировките на руснаците, за да свидетелстват подкрепата си за украинците. Подобно нещо предложи наскоро и Борисов, но къде е нашият премиер - той все още си играе в пясъчника в ментално отношение.

Радев е демиургът на цялото това национално падение, но удобно стои в гръб. Той придоби огромна власт, която не е предвидена в конституцията и взима решенията заедно с ченгетата от ДС, които стоят до него. Президентът ни е проруско прокси, такъв е и задаващият се нов политически месия Стефан Янев, издават ги действията им. А иначе са опаковани като натовски генерали – най-голямата лъжа, с която замазаха очите на все по-кресливите и неуверени представители на ДБ, ако имат елементарно чувство за отговорност да си дадат сметка къде са попаднали. Ползват ги като параван за една проруска коалиция, която е създадена не в кабинета на Херо Мустаф.

И въпреки мътната вода, тече процес на избистряне на елитите, ще се появи нов тип лидерство, тази пяна, която залива лицето ни, ще се отмие. Днешните партийни мажоретки доказаха, че политиката е сериозна професия и не е за аматьори и самодейци.