Скандално! Изложба представя България в Лувъра през призмата на османистиката

По Коледа миналата (2019) година медиите съобщиха, че Лувърът е потвърдил третата българска изложба в Париж . Тогава бе оповестено и работното заглавие на изложбата „Изкуство и култури в България XVI – XVIII в.“ Всъщност договорът за сътрудничество с френския музей е сключен още по време на мандата на чл.-кор. Вежди Рашидов като министър на културата, а за третата българска изложба се говори от 2017 г., откогато на посещения в България идват представители на световния музей. Сред тях бе и г-жа Ш. Мори, определена от френска страна за куратор на изложбата, пишеЕмануел Мутафов от Института за култура на БАН в artstudies.bg.

 "Срещнах се с г-жа Шарлот Мори от музея Лувър по време на посещението ѝ в София през лятото на 2019 г. с чистосърдечното намерение да окажа съдействие като експерт по християнско изкуство по повод подготвяната изложба. Такава бе молбата на Министерството на културата към мен и други експерти от музеи, НБКМ, БАН. Всъщност се оказа, че вече има концепция за изложба, но тя касае периода XVI – XVIII в., т.е. вековете на същинското османско присъствие на Балканите и идеята на колегата е да представи „взаимодействието“ между ислямското и християнското изкуство по нашите земи. Още в избрания хронологически обхват се породиха недоумения, тъй като фазите ХV – ХVІІ в. или ХV – ХІХ в. по-точно отговарят на етапите и вътрешната логика на развитие на българското изкуство. Тази концепция ми бе обяснена с факта, че самата г-жа Мори е специалист османист, а мястото за провеждане на изложбата ще е в отдела „Ислямско изкуство“, помещаващ се в едно от подземията на Лувъра... ," пише авторът.

„Взаимодействията“ между ислямското и християнското изкуство, каквито през този период почти няма, са маргинални и на чисто декоративно ниво и по никакъв начин не влияят върху взаимоизключващата им се религиозна същност. Идеята за подобна изложба, доскоро придружена с идея за провеждане на колоквиум, не e и иновативна. Дисертацията на нашата колега Лиляна Станкова, посветена именно на османското влияние върху българското християнско изкуство, категорично показа силно ограниченото и спорадично засвидетелстване на примери за проникване на ислямски мотиви в християнското изкуство по българските земи, особено що се отнася до богослужебните книги, тяхната украса и иконографски решения. Арабски мотиви се появяват в украсата на византийски ръкописи още през XII в., но преминават в изкуството на другите православни народи силно променени и вече загубили ислямската си същност, т.е. подобни силно ограничени взаимодействия не са и директни. През същия период се появява и т.нар. псевдокуфическа украса по външните стени на византийските храмове, но тя наподобява арабско писмо, за да отблъсква злото, т.е. има апотропейна функция, чийто адресат е ислямската заплаха. ....

Необяснимо за мен е, освен гореизложеното, защо се изключва периодът на Българското възраждане, когато навлизат по-осезаемо всякакви влияния в бита и изкуството по нашите земи, както защо един френски изследовател желае да покаже климата на художествени взаимодействия през призмата на османистиката, на управляващия и по-богат етнос, а не например да представи модата алафранга по българските земи. Европейските влияния от тази мода първо минават през османската култура и после се възприемат от християните, подвластни на султана. „Взаимодействията“ могат да бъдат проследени например и във връзките между католическото и православното изкуство, да се проследи ролята на българските католици в оформянето на визуалната култура през периода и т.н.

В действителност, идеята на г-жа Ш. Мори е да покаже, че по българските земи са живели и творили мюсюлмани през периода XV – XVIII в., а тяхното изкуство е повлияло не само бита на подвластните православни християни, но и е навлязло в интимната сфера на религиозния им живот. Затова иска да предложи паралели в украсата на корани и напрестолни евангелия, което освен светотатство е и дълбоко погрешно от научна гледна точка, защото ислямът е аниконична религия, която точно през разглеждания период е агресивна към християните в Османската империя. Не на последно място трябва да се отбележи, че подобна концепция за изложба, представяща България в Лувъра, не може да бъде кауза на съвременната българска държава с нейните културни и научни институции, които са толерантни и плуралистични, но в рамките на историческата обективност и научната деонтология", настоява .

Аргументът, че периодът, с който се занимава изложбата от България, е османски, както че потенциалният департамент на Лувъра, който би приютил такава изложба, е „Ислямско изкуство“, може да бъде оборен с отдавнашната препоръка към този световен музей най-сетне да се учреди департамент за византийско (източноправославно) изкуство

Прави впечатление обаче, че на журналистите засега се спестява, че половината от планираните да гостуват в Париж 60 експоната от български колекции няма да са свързани с бита и изкуството на християните по нашите земи. С други думи, до иконите ще се излагат ятагани, чердженца за намаз, ибрици и корани, за да се докаже колко мирен, та дори и взаимопроникващ на художествено ниво е бил животът на културите из тези османски територии през XVI – XVIII в. Не е ясно има ли определен научен комитет на изложбата и какво е неговото мнение поне относно заглавието ѝ „Изкуство и култури в България XVI – XVIII в.“,тъй като понятие „България“ през споменатия период не съществува, а може да се говори само за български земи под османска власт…", пише Емануел Мутафов.