В крайна сметка ние сме свидетели на пълна узурпация не само на македонската история, но и на македонското настояще от страна на Сърбия. Използват се термини като „Южна Сърбия“, „Стара Сърбия“, „освобождение на Стара Сърбия“, а у нас никой не реагира – нито една от онези патриотични структури. Никой не е патриотичен по този въпрос.

Това каза бившият македонски премиер Любчо Георгиевски (1998–2002 г.) пред македонския портал „Рацин“.

„Дразни ме политическото лицемерие, на което сме свидетели в Македония. Не само от правителствената структура, но и от много други националистически структури. Те не са само в правителството. Имате и различни сдружения, други партии, имате и отделни националистически личности. Чуваме ги през цялото време всички те да говорят срещу гърци, срещу албанци, срещу българи. Те са патриоти срещу всичко и не са патриоти срещу това, което е основната заплаха според мен. Ние сме в пълен процес на сръбска асимилация по всякакъв признак. Да започнем с езика. Ние го защитаваме от отричане и не се питаме: колко македонци говорят правилния литературен език? Колко от медиите говорят правилния литературен език? Колко от песните ни са на литературен език? Същността на защитата на македонския език е да го защитим от самите себе си. Не някой официално да каже дали съществува или не. Той съществува! Ние го говорим един на друг. Междувременно нека го говорим така, както трябва да го говорим“, каза още Георгиевски.

„Дори не забелязвам македонската култура вече. Да не говорим за песента. Ужасно е това с песните. Знаете ли, много е смешно, но не е и смешно, когато говорят за македонски национализъм, патриотизъм и същите тези, когато отидеш на сватбата им, когато отидеш на кръщенето им – 95 процента от песните са сръбски – и когато казват: „А, сега една македонска, защото сме македонци.“ Виждал съм това. „Не сме ли македонци? Хайде да пуснем една македонска песен.“ И сега ни казват какво е македонски патриотизъм и македонски национализъм. И накрая сега стигаме до тема, която е много свързана с тази българска тема – побългаряването на македонската история, истории. Това е лицемерието, което не мога да понасям.

През цялото време се създават някакви фронтове: „Ще се борим срещу побългаряването на македонската история“, а от друга страна през последните години има радикално сърбизиране на македонската историография“, подчерта бившият премиер и добави: „Дори комунистите не позволиха това. Дори най-яростният, който беше смятан за антимакедонец, Лазар Колишевски, имаше червена линия към сръбския национализъм, към великосръбската политика и Югославия на Караджорджевичи.“

„Днес имаме пълна реабилитация на Югославия на Караджорджевичи в Македония. От филми, които се продуцират и показват в определени медии в Македония, до най-официалните тържества. Броят се увеличава всяка година... Започна със Зебрняк по времето на Никола Груевски. Днес имате шест или седем манифестации, които се отбелязват всяка година в македонското пространство: Зебрняк, Каймакчалан, победата в Битоля, Рамне в Охрид, клането във Валандово, както го наричат, битката при Брегалница в Щипско. На всички тези манифестации се появява македонското знаме, македонските държавни представители, пее се македонският химн, македонската армия, строява се церемониалната гвардия, така че няма по-голям символ на обща история от това. Мисля, че в този момент македонската почетна гвардия се строява по-често на сръбски празници, отколкото на македонски празници. И сега казвате:

„Ние се защитаваме от българската история.“ Е, чакайте малко – кого правите на глупак в тази държава? В крайна сметка на тези събития имаме узурпация не само на македонската история, но и на македонското настояще, защото там се използва терминът „Южна Сърбия“, „Стара Сърбия“, „освобождение на Стара Сърбия“, а никой не реагира от всички тези патриотични структури. Никой не е патриотичен по този въпрос“, подчерта Любчо Георгиевски.

Бившият министър-председател на Северна Македония отправи и сериозни критики към властите в България по отношение на изграждането на Коридор №8. „Има много декларации, има много приказки, но когато погледнете от българска страна, няма сериозни инфраструктурни проекти. И това трябва да се каже“, подчерта той и поясни: „Една малка Албания е построила четири пътя към Македония, а от друга страна критикувам тази демагогия на България. Постоянно се говори, говори, говори, но когато погледнете конкретните действия от другата страна, ще видите, че България също е построила магистрали към всички страни благодарение на Европейския съюз. Единственото нещо, което не е построено, е магистрала към Македония.“

„Не само че няма построена магистрала – граничните пунктове от наша страна са построени, а от тяхна страна просто няма инфраструктурни проекти. Дори за железопътната линия. Македония всъщност е инвестирала повече пари от наша страна, отколкото те са инвестирали с прословутите 2,5 километра и още 2,5 километра с тунела. Обяснението им е, че Коридор №8 е бил и към Бургас. Добре, направете го и към Бургас, но искаме да видим напредък към Македония. Нашите граждани искат да видят този участък, който отива към Кюстендил, а не от София към Бургас“, каза още Любчо Георгиевски. | БГНЕС