Призовавам 2021 г. да бъде годината, в която един път завинаги ще се договорим с открит призив и той да бъде условието за присъединяването ни към Европейския съюз (ЕС), а именно: македонското име, език, идентичност, история са с многовековна традиция във и извън границите на днешна Македония. Европейският път е приоритет, но не и единственият.

Това се казва в годишния доклад на председателя на Македонската академия на науките и изкуствата (МАНУ) Люпчо Коцарев, който в три основни точки дава напътствия на политиците и учените. В речта си Коцарев не използва официалното наименование на страната: Република Северна Македония. Ето и трите основни точки:

1. Македония е длъжна да знае "какво се прави и къде се отива оттук нататък", включително и ако другата страна, в случая имам предвид преди всичко ЕС, няма намерение да ни приеме в редовете си. За мен са неприемливи изявленията, предимно на политиците от сорта на "никога" и "няма алтернатива". Синтагмата "ЕС е единствената алтернатива" е напълно погрешна: Много по-добре е да говорим примерно, че ЕС е най-добрата от повечето алтернативи. Или нещо подобно. Ако ЕС поради различни причини изцяло стопира процеса за разширяване или пък го отложи за по-дълъг период, какво ще означава това за Македония? С други думи подкрепам политиката, че европейският път е приоритет, но не и че това е единственият път.

2. Македонското име, език, култура, идентичност, история, национално съзнание и самоидентичност са суверенно, неделимо и неотменимо универсално право на македонския народ. Парадоксално и жалко, но някои от тези права загубихме в търсенето на антично минало и изглежда, че всички тези права ще загубим в близко време, в името на европейското бъдеще. Страхувам се, както и много често досега, че това, което днес се извършва, за нуждите на вътрешнополитическата атмосфера, е търсеното на рамка, която ще създаде представа, че македонската идентичност и език не са застрашени и не са засегнати. Поради тази причина призовавам 2021 г. да бъде годината, в която един път завинаги ще се договорим с ясен призив и той трябва да бъде условието за присъединяването ни към Европейския съюз /ЕС/, а именно: македонското име, език, идентичност, история са с многовековна традиция в и извън границите на днешна Македония.

3. На мен са ми известни само два документа, в които се забранява използването на термина Македония. Единият е заповедта на султан Абдул Хамид II от 25 март 1903 г. Няколко американски вестници тогава отбелязват, че това означава да се цензурира Библията и да не се споменава аполстол Павле и мисията му в Македония, а вместо Македония да се пише "Вилаетите Солун и Манастир (Битоля)".

Прави ми впечатление, че използването на името Македония с нейните определения, е грозна, неприятна, отвратителна, заплашителна. Какво ни остава на нас? Надявам се, че няма да позволим през 21 век да цензурираме и Билбията. И не само това. Аз се залагам за едно достойно бъдеще за всички, включително и за македонците.
Председателят на МАНУ Люпчо Коцарев си позволява и да изопочава написаното от френския юрист и публицист, автор на книгата „La Macédoine et les Macédoniens“, Едмон Бушие дьо Бел.

Коцарев казва следното: Едмон Бушие дьо Бел, който заема висок дължност в Главния щаб на Източната армия в Солун и умира през 1917, в книгата си "Македония и Македонците", с позоваване на автентични свидетелства пише, че македонците имат свой говор, който не е нито сръбски нито български. В книгата си той твърди, че би било голяма грешка, ако на македонците се гледа като на етническа материя, която може да се меси и моделира по собствена воля. Невероятно е как 100 г. по-късно позволихме чрез договорите с Гърция и България на нас да се гледа като на етническа материя, която може да се меси и моделира по собствена воля.

В книгата си „La Macédoine et les Macédoniens“ Едмон Бушие дьо Бел пише за сръбската колонизация във Вардарска Македония, че тя, съчетана с прогонването на непоправимите български елементи, трябваше да доведе до бърза сърбизация на областта, припомня БГНЕС.

Коцарев твърди, че МАНУ "трябва от дистанцията на времето - 2 г. след подписването на Преспанския договор, промяната на Конституцията и имплементацията на споразумението - да се анализират ефектите от няколко аспекта: извън геополитическият и регионалният, трябва да се има предвид аспектът, отнасящ се до европейската интеграция, но и вътрешните аспекти на правовата и неправовата държава, демократичните принципи, отчетността и легитимността, включително и влиянието върху вътрешните взаимоотношения в страната. МАНУ трябва да създаде форум за открит академичен дебат, на който да се чуят различни мнения и да няма нито една тема, включително и Преспанския договор , която да се третира като тема-табу. МАНУ трябва да направи подробен анализ на договорите с България и с Гърция, тяхната взаимосвързаност, вече създаваща синергия, която не бе предвидена или пък бе пренебрегната при подписването на двете споразумения.